Авантюрите на руския царизъм, или някои същностни особености и деформации в народностната ни характерология и психология, предавани от поколение на поколение с векове.

1536603_727412230603703_1267795381_n

 

Да, малко дълго е заглавието, дълга е и статията, но си струва!

Книгата „Авантюрите на руския царизъм“ , която в момента чета, представлява сборник с документи от Руския окупационен фонд, за който сборник вече има статия в този блог.

Да, повечето хора  знаем за имперските амбиции на Русия, известно ни е също, че последното нещо, което би могло да се каже и напише за войната през 1877-78г., е, че тя е била освободителна за българите. Кое е интересното обаче този път?

Няма как да не бъде разтърсен човек, когато прочете тези документи, писма, телеграми от Руския окупационен фонд.

„Завладяването на България трябваше да бъде осъществено по незабележим начин и при това така, че да изглежда като „сбъдване на желанията“ на самия български народ.“ – се казва в един от документите.

Ето и писмо на руският император Александър Трети от 12.09.1885г. до началника на генерлния щаб – Обручев, което писмо  показва, че по въпроса за онаследяването на вековните имперски апетити на руските владетели, самият Александър Трети е бил достоен приемник на  „Освободителя“ – Александър Втори:“ Според мен – пише той – ние  (Русия) трябва да имаме една главна цел – да овладеем Константинопол, за да се утвърдим веднъж завинаги в Проливите и да знаем, че те винаги ще бъдат в наши ръце. Това е в интересите на Русия и трябва да бъде наш стремеж, всичко останало, което се случва на Балканския полуостров, е второстепенно за нас. Стига сме се правили на симпатични в ущърб на интересите на Русия. Сега славяните са длъжни да служат на Русия, не ние на тях.“

Ако някой все още е имал каквито и да било съмнения относно  истинските намерения на Русия,  иначе казано завоевателните ѝ аспирации, смятам, че този документ елиминира всякакви колебания.

Горе-долу по същото време (през март 1886г.) руският официален вестник, издаван от Московския университет, „Московские ведомости“ пише: „Единственото решение на настоящата криза е окупацията на България. В България е нужен не дипломатически представител…, а комисар с дикататорски права…“

Явно обаче (както между впрочем е ставало въпрос и друг път ), не всички българи са адмирирали тези точно намерения на Русия, след като един от руските дипломатически агенти в България А Кояндер, се жалва от неуспеха на своята мисия, в писмо до  шефа си, като казва:“Не мога да Ви съобщя нищо утешително. Напротив, длъжен съм да Ви призная, че от ден на ден все повече и повече губя надежда да изтръгна нещо от българите. За съжаление, освен лъжи, недоверие и неприязън към Русия, тук аз не виждам нищо друго.“ (07.06. 1885г.)

Руските агенти обаче са си били винаги налице сред българския елит – в изобилие. Години, години и години се е предавала тази същностна черта и характерологична особеност в българската психика –  хамелеонската природа, склонността към угодничество и предателство заради осигуряване на собственото  оцеляване на каквато и да е цена. Адаптивност, без значение какъв ще е резултатът.

Затова Русия винаги е могла да купи хора от елита на нашата интелигенция по времето на Стамболов, през периода на комунистическия режим,  също и днес.

Един дълъг списък от руски агенти е представен на няколко страници в този сборник, хора  –  поети, писатели, депутати, инженери, военни,  министри, фабриканти, земевладелци. Сред тях са поетът Иван Вазов (който е бил член на постоянния комитет към  Източна Румелия), Михаил Маджаров, Стефан Бобчев, Петко Каравелов, Димитър Бракалов, който е избран и за кмет на Бургас, и др.

Ето части от писмата на тези и други наши агенти до руски консули и високопоставени лица, където нашите хора отправят своите молби за по-скорошна окупация на България от Русия.

Извадка от писмо на Димитър Бракалов до руския консул, 09.01. 1887г.:

„…по наше дълбоко убеждение, единственият път за спасението на нашата нещастна страна е руската окупация, но не временна, а продължителна- най-малкото седемгодишна, тъй като на руснаците ще се наложи да превъзпитават цяло едно поколение….

Само в окупацията виждаме спасение и защо руското правителство я отлага непрекъснато?“ (Димитър Бракалов)

Ако прочетете публикациите в интернет пространството относно личността на Бракалов, ще откриете хвалби за неговите заслуги, благотворителност, приноси и т.н. , само не и тази информация!

Ето и извадка от официалното Обръщение на представители на българската интелигенция към руския император Александър Трети, което е доста дълго, но помествам само част от него, подписано е от хората: Драган Цанков, Маджаров, Д. Бракалов, Бурмов, Гешев и др.:

„Ваше Високопревъзходителство, окупацията на България от Русия е необходима и неизбежна. Тя е така неизбежна, както и последната освободителна война…Окупацията на България е необходима не само от политическа гледна точка, но и за да избави България от нравствено разлагане….

За да се възстанови и възсъздаде изкупената с руска кръв България и да се направи възможно тържеството на славянското дело и православието – това средство е руската окупация!

Българският народ я очаква с голямо нетърпение, защото само в нея вижда своето избавление.

…С голямо нетърпение и всеобщ възторг народът ще посрещне в страната ни въдворяващите ред руски войски от нашата покровителка Русия!“

???

Е, остава въпросът КОЙ  точно „народ“ ще посрещне „с всеобщ възторг“  руските войски? А може би пък имаме народ и народ; българи и българи?!

Щом и до днес се сблъскаваме с подобно лакейничене, подлост и престъпна злонамерена продажност от страна на ключови хора от нашия елит,  жертви на собствената си хамелеонска природа, готови на всичко заради своето добруване.

Но ги има и онези другите, различните, хората  като Стамболов, Захари Стоянов, Левски…,(може би като теб и мен), хора, които винаги са били отвъд лимитите,  отвъд мисълта за мен и моето….Хора – визионери,  които знаят как да мислят и мечтаят  за нещо повече от себе си. Личности, които разбират, че  дори и да успееш със своето постоянство, жертви и упорство, да промениш живота само на един човек, пак си е струвало.

Искрено вярвам, че именно заради такива хора, руските ( а и още други подобни в нашата история) инвазии, хищни планове и намерения към  страната ни, не са успели!

Заради тях които са платили за своето свободолюбие!

 

 

 

 

 

 

%d bloggers like this: