Американските мисионери д-р Едуард Хаскел и неговата съпруга Елизабет

Странно информационно затъмнение се наблюдава, когато стане въпрос за живота и делото на американски мисионери у нас. А това, което те са направили за България не е никак малко и съсем не се изчерпва с обиколката на Макгахан и Скайлер в БГ след Априлското въстание, водени от Дж. Кларк,  и алармирането, от тяхна страна, на световната общност за случващото се тук. Не! Имало е и други „малки“, съвсем обикновени хора, чиито дела не споменаваме често. А пък на някои от тях, да си признаем, не им знаем и имената.

Семейство Хаскел, д-р Едуард Хаскел и неговата съпруга Елизабет. През 1917 – 1918г. те предприемат обиколка на САЩ, за да съберат пари за делото, което са планирали в България. Така успяват да съберат 6 000 000 лв., с които построяват у нас, и  снабдяват с най-модерно оборудване, първият Стопански народен университет в с. Пордим. Институтът, според историци, е представлявал „великолепно, обширно и модерно“ стопанско учебно заведение.

Защо са го нарекли „народен“? През време на престоя си в Пордим мисионерите организират безплатни обучения на местното население, образовали, ограмотявали жените и децата, мъжете обучавали на животновъдство, лозарство, градинарство, дърводелство. А жените научили на шивачество, готварство, консервиране на храни, предавали им ценни съвети относно отглеждането и възпитанието на децата. Според някои автори тези американски мисионери предавали на местното население принципите на свободното капиталистическо общество.

По-късно, за съжаление, това учебно заведение отива в ръцете на държавата и в настоящия момент е Професионална гиманзия.

Питам се доколко нейните възпитаници, доколко ние самите и въобще обществото в БГ, знаем за живота и приноса на мисионерите ?

Преди известно време четох оригиналния текст на едно от писмата на Макгахан за случилото се в Панагюрище след Априлското въстание, в което писмо той представя и историята на Райна Княгиня. В началото на текста Макгахан описва дейността на мисионерите в българските села и съвсем недвусмислено заявява, че почти във всяко село в този регион мисионерите са изградили училище, дори и такива училища, в които са обучавали учители, където е учила и самата Райна Княгиня, преди да учителства тя самата.

Разбира се, точно този пасаж – за приноса на американците, беше съкратен от писмото в други по-популярни  публикации, премахнат бе и в няколко още варианта на същия текст, които лично аз  проверих.

Защо, ли?!

От какво се страхуваме?

Мисля си дали наистина сме се възползвали  от всички шансове, които сме имали при пребиваването на мисионерите у нас? Дали, ако бяхме го направили, това нямаше да  помогне веднъж завинаги зависимостта ни от Русия да бъде прекъсната?

Не знам.

Смятам обаче, че е напълно прав проф. Цветков в думите си:

… антиамериканизмът е до голяма степен форма на национално самоубийство не само поради това, че САЩ са най-мощната държава в света, но най-вече поради общочовешката същина на основни американски ценности като правата на личността, свободата и демокрацията?