Ботев за училищата и образованието, или – какво ни беше откраднато от ИСТИНСКИЯ Ботев

Всички ние в ученическите си години  сме отраснали с поезията на Ботев, наизустявали сме цитати от негови творби. И си струваше, признавам си, все още си струва…Но някакси ти става най- малкото тъжно, когато разбереш, че през цялото това време, докато ти си сричал тези стихове за първи път, някой  упорито и последователно е цензурирал какво да влезе в учебниците и какво не, какво точно ти да прочетеш от Ботев  и какво да НЕ  видиш.

Изкарахме го социалист, комунист, атеист и какъв ли още не „ист“.

Е, той със сигурност не е бил непогрешим образец за подражание. Но, ако ще говорим за Истината, нека поне да я кажем цялата!

Познаваме: „Хайдути“, „На прощаване“, „Хаджи Димитър“. Знаем за публицистиката му…, всъщност, какво точно познаваме от нея? Много малко, това, което умишлено и съзнателно беше  прецедено през тоталитарната призма…

Е, това време свърши!

Ето какво, аз лично, не знаех за Ботев. Не знаех, че е имал такива прогресивни модерни виждания за развитието на нашите училища. Не знаех, че това, което от няколко години някои от нас алармираме в публичното пространство – че образованието е право и отговорност на родителите, а не на държавата; че за същото това образование е нормално да се  плаща от родителите, той го е казал още преди 140 години. Не знаех, че така е адмирирал свободата в американските училища – или иначе казано – „загниващият капитализъм“…

Всъщност, ето и откъсите от статиите:

„Нашите граждани са се заели да наредят училищата и да просвещават децата си колкото може по-добре; но нито един от тях не желае да жертва, т. е. да плаща за това образование. „Не може ли да стане някак друго-яче”, говорят достойните бащи, и очакват да им пусне Бог печени кокошки от небето…

Ние твърде добре знаем, че американските училища не зависят нито от правителството, нито от духовенството, а никой от нас не може да каже, че тия училища не прогресират и че тяхната програма не отговаря на тяхното предназначение. Ние виждаме  също така, че множество европейски училища се намират под контрола на министерствата и под тежките ръкавици на архиереите, но нито един от нас не може да каже, че тия училища принасят необоходимата полза и че програмата им отговаря на своето предназначение.

Мнозина мислят, че българските училища ще да се поправят само тогава, когато се вземат под контрола на духовенството или под контрола на правителството. Разбира се, че тия мнения са се появили най-напред в главите на ония наши цариградски патриоти, които мислят не за благосъстоянието на народа, а за своите лични интереси

…по наше убеждение, българските училища трябва да се оставят на мира и от правителството и от екзархията, защото всеки един баща се грижи много по-искрено за образованието на своите деца, отколкото милиони правителства, билиони калугери и легиони комисии.

Ако правителството или екзархията направят противното, то народът ще  предприеме строги мерки и против невиканите гости, и против техните насилия.  Единствената българска светиня са училищата, следователно поне те трябва да останат чисти от всяко едно вмешателство. И така, нашите училища ще бъдат наредени само тогава, когато българският народ развърже ръцете си и когато придобие своята политическа свобода. Който е вързан материално, той не може да се развива  нравствено. Ако нашите вестници и книги се боят да кажат две искрени думи, то и нашите училища няма да идат надалеч.“

в.“Свобода и Независимост“ (1872—1874)

%d bloggers like this: