В. Левски

Толкова по-лесно щеше да се живее, а и България нямаше да е на този хал, ако повече хора днес мислеха като него:
„Ех, бабо Доне, аз се предпазвам не, че се страхувам за живота си, той отдавна е обречен на България. Вярвай, аз с доволна усмивка бих го дал, ако бях убеден, че той не е нужен и полезен повече…Но аз зная, че съм нужен и полезен още за нашите святи работи. Нашата първа длъжност е да мислим за народа си… Аз трябва да пазя живота си, защото не съм дал все още всичко, което мога, за народното дело. Не съм изгърмял всичкото джепане.“

%d bloggers like this: