„Горчиви свитъци“, или ИСТИНИТЕ на Илия Йовчев за нас

download

Сегашна и бъдеща България

 

А сега нека да погледнем към нашенското православие. То е едно от големите народни нещастия, дошли върху нас заради особеностите в политическия ни живот, на който сме били изложени.

След създаването на независимата ни екзархия, у нас не се намериха достатъчно просветени и  родолюбиви пастири, които заемат местата на гръцките наемници. Народът ни вече беше започнал да презира църквата и нейните представители. Независимата ни църква не произведе нужната кохезия в религиозните убеждения на народа ни. Не само, че нашата църква не е направила никаква крачка наред, но можем да видим един положителен упадък на православието в страната ни.

В свободна България се градят много по-малко църкви, отколкото в турско време. А вече съществуващите са посещавани много по-малко от тогава, съотношението е една десета. Манастирите ни са почти запустели, тук и там има по някой и друг калугер за мостра. Православието върви към разпад…

Само да не си помисли някой, че скърбим за ония времена, когато духовници – шарлатани вдъхнаха на народа ни всякакви заблуждения и измами и го водеха да се покланя сляпо на православието в църкви и манастири. Това бяха останки от измами и суеверия, които останки се забелязват и днес.

Чиновническата ни класа е съставена от множество хора, които са готови майка си и баща си да продадат, само джоба си да напълнят.Честност и законност са абстрактни понятия за тях. На един турски кадия можеше да се примолиш да разгледа по-скоро делото ти и да получиш справедливост. Но от един безбожен български чиновник не очаквай това. Кажи на един пристав, че е грехота да мъчи так свой събрат, българин, и ще е чудо, ако не те причисли веднага към опозиционния лагер. И не каже да ти ударят 50 тояги.

Ние сме умствено и морално слаби, защото нямаме стабилни убеждения, кристализирали в нас от запознаване с книгите на дадени учени, живели в различни епохи. Имаме повърхностен поглед към живота. Чудно ли е тогава, че не можем да родим и развием благородни  обществени и родолюбиви идеи?

Трябва да ценим повече книгите и да отделяме време за четене. 

Протестанството

 

Протестантското общество у нас едва ли е по-честно, по-истинно и по-развито (прогресивно) от което и да е друго общество тук…

Oнова, което се вижда като братско съчувствие между протестантите е съвсем повръхностно явление. Всеки външен зрител може да види, че те се събират редовно за молитви и служби, говорят по-предпазливо от останалите, не пият, но ако се попита човек за какво им служи всичко това (този техен начин на живот), за личното им, или за общото благо,  отговорът е – за нищо!

Те самите не си помагат едни на други под предлог, че трябва да бъдат предадени на небесни неща, а не да мислят за житейските работи. Често ще намерите протестанти, които да ви кажат, че намират повече помощ и подкрепа в останалите хора – евреи, православни, отколкото при своите събратя – протестанти…

Техният уж задружен живот се дължи на това, че те са презирани от останалите и това заздравява връзките между самите тях. Но ако се разпространи протестанството между всички, ако целият ни народ  бъде обхванат от протестантството – такова, каквото е сега – то няма да принесе практична полза в живота ни. Няма да бъде по-полезен двигател от православието.

За да бъде постигнат напредък в България, трябва да има коренна промяна, като протестантството трябва да въведе под съвсем практични начала действията си и да влезе усърдно в практичния живот на хората. Aко целта му е да произвежда фанатици, освободени от едни заблуди и изпълнени с други, тогава то няма да хване корен в България.

Трябва да вземе библейските принципи: обичайте се един друг; който не работи, той и да не яде; който не обича брата си, който вижда, как може да обича Бог, Когото не вижда – и да ги употреби за подобряване на социалното положение на хората.

 

В. “Родолюбец”, 1889г.

 

%d bloggers like this: