ГОРЧИВИ СВИТЪЦИ – Част I

Здравейте, приятели!

Благодаря на всички вас, които четете, споделяте и се интересувате от статиите в този блог.

С някои от вас се познаваме лично, други, съвсем непознати, продължават да ми пишат по мейла или във ФБ.

Фактът, че тези материали са полезни на някого, наистина ми носи удовлетворение!

Благодаря ви!

Блогът ми досега  беше фокусиран върху темите: образование и история.

Напоследък обаче откривам нови неща, свързани с нашето минало, на които истории, искам да дам глас. Избрала съм като заглавие именно тази формулировка, тъй като ми се струва, че асоциациите, които предизвиква изразът  „Горчиви свитъци“,   описват съвсем точно това, което смятам да напиша.

В древни, много древни времена, в Израел, живеели едни странни хора –  пророци – Еремия, Езекил, Исай. Вероятно сте чели или чували за тях. Тези смели мъже наистина били много странни, още по-странни били  нещата, които техният  Бог ги карал да вършат и думите, които ги вдъхновявал да говорят…

Същите тези хора, в посланията си, говорят за горчиви свитъци, или за думи, пълни с „плач, ридание и тъга“.

Е, така се чувствах  и аз, докато откривах, четях и систематизирах материалите; също и сега, докато пиша.

И не е лесно да чувстваш всичко това…

Около себе си обаче имам толкова много млади хора, работя с 16-19 – годишни момчета и момичета. Самата аз съм майка и искам, много искам, нашите деца да знаят ИСТИНАТА!

Първата история, която съм избрала да опиша представя съдбата на Райна Княгиня, и на нейните синове и внуци, след 09.1944г.

Материалите, които съм използвала, са от историкът Симеон Геров, Йордан Василев,блогът „Един завет“.

Историята на Райна Попгеоргиева, или както ние я знаем – Райна Княгиня, след потушаването на Априлското въстание, е наистина мъченическа.

Заловена от турците, тя е затворена, измъчвана, изнасилвана…

Накрая, след намесата на американският консул Скайлер, тя е освободена, омъжва се за кмета на Панагюрище Васил Дипчев.

Раждат им се 5 деца, едното от които умира още като малко. Ето какви са  фактите по повод съдбата на останалите живи синове на Райна Княгиня.

Най-големият син на Райна Княгиня – генерал Иван Дипчев,  участва в трите войни за национално обединение. Като млад офицер проявява особена храброст при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война, награден с 5 ордена за храброст.

След 9.09.1944г. прекарва дълги години по концлагери и затвори. През 1954-а е изправен пред съд за несъществуващи престъпления и е осъден на смърт. След това присъдата е променена на доживотен затвор. Умира в концлагера в Ловеч. Гробът му не е открит.

Другият й син – Владимир, който участва в Междусъюзническата и Първата световна война и се завръща от фронта като герой, с 3 ордена за храброст, след 9 септември изчезва безследно на път за работа. Смята се, че е  разстрелян без съд и присъда, както и много други по онова време, жертви на „Народния съд“?!

И неговият гроб не се знае.

Синът му Христо, също офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол.

А внукът на Владимир Дипчев  продължава да носи тежкия кръст на семейството. След като дядо му и баща му изгасват по комунистическите концлагери, той самият е  уволняван от работа, заради „нечистото“ досие, което има.

Най-малкият син  на Райна –  Асен, който проявява голям героизъм при атаката на Тутраканската крепост през 1916 г., а по-късно и в боевете при Дойранското езеро, след 9 септември дълги години лежи по лагерите. Умира през 1964-а в Бургас. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват…

Свитъци, свитъци…

Факти, факти – и все горчиви!

Ние имаме отговорност към следващото поколение и към хората около нас – да им кажем истината, да предадем това, което на нас ни е открито!

 

 

 

 

%d bloggers like this: