Горчиви свитъци II. Потомците на баба Тонка Обретенова.

Images

Втори ноември, 1944 година! Навън е нощ! Гърмежи разтърсват местността  Балюв дол, край Русе.

Нищо вече не е същото, без съд и присъда тази нощ са избити голяма част от елита на Русенската интелигенция. Между тях, тук, в този масов гроб, са и единствената  дъщеря на един наистина голям български родолюбец, Никола Обретенов, и внучка на баба Тонка Обретенова – Тонка Просеничкова, заедно със съпруга си, Нико Просеничков, директор на гимназията в Русе, журналист, главен редактор на сп. „Наше семейство“, честен и принципен човек, прави забележка за непристойното поведение на един от учителите.

Този учител, след 9.09.1944г. става шеф на милицията в Русе и решава да отмъсти на своя директор. Пише донос до Народния съд и готово…

Дни по-късно  кучета разравят масовия гроб и  разнасят разпилени части от тела и кървави дрехи.

Баба Тонка е родила дванадесет деца, 7 останали живи: пет момчета – Атанас, Ангел, Петър, Никола и Георги и 2 момичета: Петрана и Анастасия.

Всеки от тях с нещо е участвал в революционната борба – Ангел и Петър в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Първият е заловен жив и е заточен в Азиатската крепост “Сен Жан Д’ Арк”, а вторият – Петър е убит в боя на четата около Севлиево.

Никола бил в постоянна връзка с Централния революционен комитет в Румъния, един от апостолите във Врачанския революционен окръг, а след това участник в Ботевата чета. Заловен жив в Балкана бил осъден и той на заточение до живот. Най-малкият Георги, апостол в Сливенския революционен окръг, загинал в неравен бой в Балкана заедно с Иларион Драгостинов.

В борбата за свобода участвали и дъщерите на Баба Тонка. Петрана (голямата) е куриер на Русенския революционен комитет. Ушива две знамена за чети. В Освободителната война участва като медицинска сестра. Анастасия (малката) – пренася революционни материали между Русе – Гюргево…

След като  родителите – Тонка и Нико Просеничкови, са убити от комунистите, съдбата на двете им дъщери, Милкана и Лиляна не е по-щастлива. От  големия стрес, след всичко преживяно, Милкана се разболява от менингит и умира, а Лиляна е изпратена в комунистически концлагер в Разградско.

Именно тя е човекът, който  едва години по-късно ще се реши да разкаже истината за съдбата на своето семейство.

Да, горчива история, горчиви свитъци! Само че това е истината и често пъти тя боли, много боли, но и пречиства.

Лично аз, колкото и пъти да чета и изучавам документи и материали относно тези събития, пред мен, като изковани от пречистено злато, изникват думите на баба Тонка, които много от нас вече знаем:

„Четирима сина загубих!

Двамата са в гроба, а другите полуживи.

Но още четирима да имах,

пак ще ги накарам

Да носят българското знаме

със златния лъв.”

Мисля си и за голямата гавра с този род, която все още продължава – на корицата на книгата на С. Станишев „Защото сме социалисти“, издадена преди няколко години, до портретите на много други личности,  присъства и образът на баба Тонка, заедно с този на Райна Княгиня. Има горещи протести  от страна на потомците на баба Тонка, не знам обаче дали това е променило нещо…

Мисля си и за нас, българите, много хора по време на робството са си мълчали, защото просто са се страхували, още повече пък, през времето на комунистическия  терор, са били пречупени.

Малко са ЛИЧНОСТИТЕ  като баба Тонка. Иска ми се да можех  да ѝ стисна ръката, да ѝ кажа, че нищо не е било напразно. Разбира се, аз няма как да го направя, знам обаче за  ЕДИН, за Който си мисля, че вече го е сторил!

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Материали от Лазар Велев, историк.

2. Потомците на баба Тонка и Народният съд.

3. Филмът „Обретенови непознатите“.

 

 

 

%d bloggers like this: