ГОРЧИВИ СВИТЪЦИ

Default

Един от избитите пророци на България

 

Стефан Стамболов – невероятен политик, поет, революционер, роден на 31 януари, 1854 г.  След обесването на Левски, именно Стамболов е този, който се завръща в България, за да поеме делото му.

Издава стихосбирка, заедно с Христо Ботев, „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“.

1875г. той  е един от апостолите и ръководителите на Старозагорското въстание, въстанието е неуспешно. Стамболов  е и един от главните организатори и апостоли на Априлското въстание, малко след това.

След абдикацията на княз Александър I на 26 август 1886 година, влиза в състава на регентския съвет (7 септември 1886 — 7 юли 1887).

Стамболов е начело на българската държава от 1887 до 1894г.

Известен е с това, че остро се противопоставя на всеки опит за вмешателство в българските дела, особено от страна на Русия.

Много бързо държавникът успява да прозре истинските намерения и цели на Русия по отношение на България, нещо, за което по негово време, не спират да пишат и говорят Захари Стоянов, Левски, Ботев, Димитър Маринов…

А именно –  превръщането на България в руски протекторат и използването ѝ за домогване до Проливите.

За няколкото години управление Стамболов успява да изведе България напред,  да я доведе до бърз икономически растеж и да я превърне от една турска провинция в прогресивно развиваща се европейска държава. Независимостта и просперитета на страната ни са били за него над всичко друго, действията му,  цялостната политика на Стамболов,  са  продиктувани от една непредодолима, изгаряща любов към Родината. Известни са думите му:

„О, Боже, ако България ще пропадне завинаги, ако московецът дойде да я пороби и поруси, земи ми живота, и не ме оставяй да доживея да видя с очите си позора и смъртта на моето мило и драго Отечество…“

Той наистина не доживява  – убит е жестоко, на улицата, в центъра на София, на 03.07. 1895г., като е сечен с ятаган, разрязван няколко пъти – по главата, по ръцете, след което ръцете му са почти отсечени. В това състояние упява да преживее, изпитвайки невероятни болки, три дни, после умира.

 

Отсечените му ръце. Снимката е направена от придворния фотограф, самоковеца Ив. Карастоянов. След погребението, гробът му, (по думите на Георги Хаджийски)  е подложен на кощунство от „пийнали порядъчно „смели“ социалисти и анархисти, които завихрят върху него кръшно хоро.“

 

Като мисля за всичко това, като прехвърлям през паметта си повечето събития, личности, прочетени досега материали, не ми се иска да го вярвам, (но май е точно така) – ако си истинска личност, движена от една безумна, непобираща се в мисловните парадигми на средностатистическия егоистично преживяващ, (съществуващ си там някъде), в смешните и позорни лимити на своето его човек – ако си личност, посветена да върви срещу течението, тогава ти положително, със сигурност ще бъдеш сплашван, преследван, гонен и вероятно убит най-накрая.

Не ми се иска да вярвам и друго – че тези, казани преди хиляди години думи са толкова валидни и значещи за нас днес!

„Ерусалиме, Ерусалиме,….

Ти, който с камъни убиваш пратените до тебе…“

Кой знае….

 

Библиография:

 

Георги Хаджийски „Стефан Стамболов – един твърде интересен архитип“.

 

%d bloggers like this: