Димитър Димов и тоталитарните критици.

„Тютюн“- едно от най-актуалните и често интерпретирани произведения на Димов, част  от матуритетната програма за 12-ти клас, преподавам го в момента. Как може обаче да преподаваш Димов и да не кажеш на всички тия млади хора какво всъщност е преживял този човек, след като издава романа си , книга,  която, така или иначе, се оказва изключително неудобна за маститите ни литературни критици по онова време – хора, верни на своята Партия, достойно защитили интересите ѝ –  с едно унизително престъпно лакейничене.

През 1952 година излиза „Тютюн“ , книгата предизвиква огромен читателски интерес и ГОЛЯМО ПРЕСЛЕДВАНЕ за автора си. Димитър Димов е обвинен, че поддражава на западната литература и не пише по модела на социалистическия реализъм.
Ето част от обвиненията, отправени към него от утвърдени български писатели, някои от които си СЕ ИЗУЧАВАТ И ДНЕС:
„Влиянието на буржоазията най-много личи в начина, по който той (Димов – б. а.) описва положителните герои“ -(ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ)
„Димов никъде не дава някой от положителните герои да си мисли за Сталин, за утрешното време…“(СТОЯН Ц. ДАСКАЛОВ)
„Димов… кръщава буржоазните си героини с красиви имена като Мария и Ирина, докато образите от работническата класа са с груби имена – Спасуна и Варвара.“ – (СТОЯН КАРОЛЕВ)

Преследването срещу Димов е водено от ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ.

Изброените писатели, заедно с някои други, отправят нелепи и смешни обвинения и въпроси към автора:

Защо народната борба е на  заден план, отрицателните герои като буржоазията, богаташите, са така симпатични и са в центъра на вниманието, а положителните персонажи (работническата класа) са наистина бедни образи? Текстът на Димов демонстриарал антимарксически позиции. Защо героите от работническата класа са  толкова уродливи и гротескни, защо Шишко е с едно око и е дебел? Защо вратът на Динко е червен и набръчкан, а пък Спасуна пие ракия?

„Работническата класа е представена като отрепка.“

Димов е остро критикуван и затова, че се учи от писатели като Съмърсет Моъм и Хемингуей, препоръчана му е съветската школа на Ал. Фадеев и В. Катаев.

И жалко, и тъжно, и възмутително – авторът на „Тютюн“ е принуден да преработи романа и книгата излиза в корегиран вариант. Днес вече познаваме оригинала, първоначалната версия…

Кое е хубавото обаче, и ценното в тая история, която ви представих – че каквото и да правят тези и днес познати ни комунистически подлизурковци, не могат да пресметнат, озаптят, или пък затворят копнежа по свобода. Истината има силата да пробива напред и да руши преградите пред себе си. Имало е свободолюбиви личности тогава, има ги и днес.

Всъщност написаното от мен,  включително и някои от цитатите, са част от урока за Димитър Димов в Учебника за 12-ти клас, който учебник е на изд.Просвета с автори: проф. Албена Хранова и проф. Инна Пелева.

Обичам такива уроци!

.

 

%d bloggers like this: