Димитър Маринов, Иван Вазов и още за нашата обществено-политическа действителност преди 1878г. и след това

Images

Времето  преди и след 1878 година  в нашата обществено-политическа действителност и в психологията на българина е белязано от антагонизма на отношението русофили и русофоби.Мястото на Русия в бита и менталната нагласа на българина е основно. Хора като известния наш историк Димитър Маринов смятат, че България „ще търпи душевно крушение“, докато съществуват в нея „заслепени русофили“ – индивиди, които не са или не искат да прогледнат относно истинската същност на случващите се събития преди, по време и след 1877-78 г.

Личността на Вазов в българската литература и история присъства емблематично  обвързана с любовта към Русия…Предлагам обаче да погледнем отвъд познатите трактовки на този проблем, отвъд написаното в учебници, историческа и критическа литература относно темата – Вазов и Русия. Може би кумирът, за които поетът пише в картичката – отговор до Д. Маринов (предишния пост), не е имал вече власт върху Вазов или…настъпил е вътрешен прелом у поета. Това са най-вече неща от живота му, за които много малко хора са писали.

Ето какво казва по този въпрос най-близкият приятел и изследовател на Вазовия живот и творчество – проф. Шишманов. Когато казал на поета по времето на нападението на румънци и руснаци над България през 1916г.:“Знаеш ли, някаква руска ескадра била обстрелвана от наши аероплани и един руски торпильор се натъкнал на наши мини при Варна и потънал?“

Вазов отговаря: „Хак им е, какво търсят около нашите брегове“

„Да те чуят наши известни хора, които и без това вече не те смятат за свой…., казват, че си станал…стамболовист – продължава Шишманов“

„Ужасни хора….“ е отговорът на Вазов.

На друго място поетът споделя:“Все повече се убеждавам, че Русия не иска силна България.“

Стихотворението „На руските войни“, което носи подзаглавието (Написано при първото появяване на русите в Добруджа като съюзници на румънците и където присъства изразът, че русите ни носят „ново иго“, според Шишманов е свидетелство за промяната в мирогледа и мисленето на Вазов  относно Русия.

Това са част от фактите, които са много малко интерпретирани и изявявани, когато става дума за Вазов. Често пъти не знаем и не разбираме истинската същност на нещата и какво се крие отвътре в човешкото сърце. Аз обаче си мисля, че ако повече хора знаят през какви търсения, преломни моменти, терзания и разочарования е преминал човек като Вазов, който дълги години  се е утвърдил в съзнанието на поколения българи като символ на необратимата обвързаност между България и Русия, ако повече хора познават тези факти, неминуемо биха прогледнали относно някои истини от нашето минало.

%d bloggers like this: