Дневникът на Стамболов II, (Личен архив на Стамболов, т.1)

Скъпи приятели, отново публикувам части от Дневника на Стефан Стамболов,  (които не съм качвала досега).

Все повече и повече се замислям, че във времената, в които живеем са ни ТОЛКОВА  необходими хора, които носят същия дух. Не високообразовани политици с големи глави, а личности с велики сърца.

Дневникът на един човек е нещо толкова лично, интимно, което не споделяш с всеки и което би могло да изгради в останалите най-добра визия за теб като личност – за това, което  те вълнува, което занимава мислите ти,  притеснява те или плаши…

Повечето хора в своите дневници описват несподелените си любови, разочарования, свои мечти, взаимоотношения…

Истински докосващо е да четеш от архивите Дневника на някой, живял преди толкова време; някой, който в отделни аспекти на  масовия традиционен научен, исторически и книжовен дискурс все още си битува с познатите дефиниции от тоталитарно време.

Нека надникнем в дълбочините на този „деспотичен“ характер и да видим какво е изпълвало сърцето на Стамболов, мислите му, какви са били страховете му.

Има едно изречение, с което лично аз бих могла да опиша всичко това, и да синтезирам посланието на  Дневника- любов към България!

Ето го и него:

 

03.10.1886г.

„Борба голяма става между българското и руското правителство. От последното употребяват всички позволени и непозволени средства, за да сменят Регенството и министерството и да произведат в страната бунт, за да намерят благовиден предлог да я окупират….

Русите вече са решени да прибегнат до най-крайни средства.

Те, както ми съобщават, събирали едно доста голямо число черногорци, които въоръжавали, за да убиват български първенци, които са неприятели на Русия.  Освен това, русите са изпратили по околните села агитатори, за да доведат две-три хиляди селяни да нападнат София, да избият първенците и да я разграбят.

Ето докъде достигнаха нашите благодетели. Да са ни живи!“

…….

„Самоубийството е осъдено от здравия разум и от цялото човечество. Ако един честен човек няма право на самоубийство, колко повече няма право на това един народ!“

……

Стамболов към Гадбан:

„ Добре, аз мога да ви уверя, че ние от турска окупация не се боим, вие ще дойдете в България, а след 6 месеца или година ще бъдете принудени да я напуснете и ние пак ще останем свободни. Но не е така с руската окупация. Ако московецът дойде в България, няма вече да я напусне. И тогава ние завинаги ще пропаднем, а след някоя и друга година и Цариград ще влезе в ръцете му.

Затова, ако ни пита Европа от турска и руска окупация кое предпочитаме, ние ще отговорим – първата.“

………

13.10.1886г., в Севлиево

„Вечерта идваха при нас по-първите граждани и чиновници. Аз, като им описах лошото положение на Отечеството, молих ги да бдят и да пазят мира и тишината, а също така и интересите на Отечеството, като не дават възможност на предателите да заблуждават простите български граждани, че щели сме да бъдем добре, ако дойдат русите да ни окупират.“

……..

17.10. 1886г.

Тия телеграми  безкрайно ни обеъзсърчиха, защото става ясно вече, че цял свят ни е изоставил на волята и прищевките на Русия. …Ние не подозирахме, че ще стане така, а се надявахме, че подписващите Берлинския трактат ще се застъпят за нас и няма да оставят Русия да ни погълне. Днес нещата излизат другояче, но благодаря на Бога, дано утре работата се обърне на добре.

Като си мисля за положението, в което се намираме, идва ми на ума една доста характерна приказка.

В  Търново едно време имало един доста жесток и немилостив управител, като сегашния руски цар. Този управител една вечер повикал един беден човек и му казал до сутринта да му изкове 5000 гвоздеи и да му ги донесе. Ако не извърши това, щял да го обеси. Човекът си отишъл вкъщи и казал това на жена си, която веднага започнала да плаче и да се вайка. Човекът утешавал жена си, като ѝ казвал да не плаче, защото добър е Господ и не се знае до утре какво може да се случи. На сутринта, още в зори, две заптиета похлопали на вратата. Щом ги видяла, жената отново започнала да плаче, да нарежда и да проклина злите си орисници. Заптиетата наистина били дошли да искат гвоздеи, но не 5000, а само 4, за да заковат ковчега на управителя, който бил починал през нощта. Така човекът бил избавен от неминуема смърт.

Дано и България по този чудесен начин да се избави от ноктите на Мечката.

………

04.01. 1887г.

„Русите не искат да оттеглят претенциите си от нас. Те постоянстват и искат да се признае техният изключителен протекторат върху България, което е равнозначно на поробване на отечеството ни.

Към края на миналата година започнаха пак да разнасят като гръм руските заплахи и закани. Сближаването на Русия с Германия окрили руските искания и претенции. Раболепието на султана и кокетниченето на Франция също поддържат и крепят надеждите на панрусите.

С една дума, малко работи има, които могат да ни дадат кураж да продължим борбата, която досега водихме срещу русите. Но ние ще я продължим, пък каквото даде Бог.“

……

„О, Боже, ако България ще пропадне завинаги, ако московецът дойде да я пороби и поруси, земи ми живота, а не ме оставяй да доживея да видя с очите си позора и смъртта на моето мило и драго Отечество…“

……

„Ако окупират България, да стоиме ли или да  я напуснем? И тоя въпрос седи… някои ще ходят във Влашко, други в Цариград, трети ще остават… Какво ще правя аз още не съм решил, че нямал съм и доста време да помисля. Ще гледаме и ще видим. Ако Отечеството пропадне, какво има ако и някоя българска мушица си намери гроба в същата яма и по същото време?

 

(Дневник, Личен архив на  Стамболов, т.1)

 

 

 

 

 

 

 

 

%d bloggers like this: