Докога?!?!

Предна корица

Не знам как да започна, нито как да го опиша…!

Някъде, в една книга, прочетох, че понякога ти идва така да изкрещиш, че да счупиш някой прозорец!

Винаги, абсолютно винаги Истината  е по-скъпоценна от хляба, по-нужна от живота ни дори…

Затова някои протестират, гладувайки за истината.

Ако човек задълбае в писменото наследство от нашето минало, ще се натъкне на какви ли не подли интриги. Русофилството като основна държавна политика в България,( вече толкова време),  е предизвиквало и все още води хората до какви ли не подлости – подменяме историята си, пренаписваме учебниците на  проруски и прокомунистически език…

Неофит Бозвели –  интересна личност, за която малко се пише и говори в училище, наистина малко, повечето от написаното за него е инфилтрирано изцяло в духа на официалната русофилска версия за този наш възрожденец, така че да  може наистина да го напаснем на зададеното отгоре. Да, но, рано или късно, истината излиза наяве – ти няма да можеш вечно да си играеш с нея.

Неофит Бозвели е един от лидерите (лично според мен,  той е и човекът, който е бил начело) на борбата ни за независима църква. Роден е в Котел и е живял в периода (1775 – 1848г.)

Войната, която води Бозвели не е  само срещу гръцкото духовенство, а и срещу Русия – и той, и Раковски.

Бозвели пише открито  срещу  последиците от руската политика на Балканите. Той пристига в разграбения и опожарен от руснаците през 1812 г. Свищов, жителите на който са насилствено преселени на север от Дунав. През 1828 г. Бозвели отива в Сливен, за да разубеждава гражданите на Сливен, които под натиска на руските дипломати се подготвят да се изселят в Русия.

Каква е по-нататъшната съдба на Бозвели ?

Той е известен с произведението си „Мати Болгария“, което е диалогичен текст, в оригиналния си вариант, насочен основно срещу Русия. Оказва се, че Бозвели е написал и други антируски произведения.

В края на живота си обаче, в манастира, където е заточен, той предава ръкописите на своите антируски творби, заедно с оригинала на „Мати Болгария“,  на своя възпитаник Григорий Хилендарски. Григорий дава ръкописите на руския консул във Варна, Александър Рачински, който никога повече не ги връща. Оригиналът на „Мати Болгария“ пък Григорий дава на изключително големия русофил Васил Друмев (митрополит Климент), който изчиства от произведението ВСИЧКИ неудобни (насочени срещу Русия) изрази и така години наред….,живеем в лъжа и заблуда!!

Докога!

Докога ще стоим зависими и ще угаждаме на тая, както я нарича Стамболов „омразна бяла мечка“?

Докога ще продължаваме да жертваме истините за собствената ни идентичност на олтара на проруски и прокомунистически идеали?

Докога?!?!

%d bloggers like this: