Домашни училища през Възраждането

Здравейте, приятели!

Напоследък все по-често се замислям върху нашата история и неоткритите все още нейни тайни. Понякога тя  ми прилича на древно скривалище, на тайник, който ревниво пази своите истини за личности, събития, забравени завети…..

Да….Нашето Възраждане!

Започне ли да изследва тази тема, особено историята на образованието през този период, човек  ще попадне на ред публикации в духа на „сериозния принос, който са оказали килийните училища по това време за развитието на образованието ни като цяло“.

Вероятно има някаква истина в това.

За мен интересното беше друго,   попаднах на интересни факти и събития от живота на  личности, за които не знаем нищо и които не присъстват на страниците на нито един учебник.

Това са главните герои на този разказ.

Тричко Станков Гусин бил син на заможен селянин, баща му го изпраща да учи абаджийство, но той заедно с това се научил и да чете и пише. Бил добър абаджия и скоро станал известен в Трънско и Брезнишко.След като се забогатява, той решава през 1778г. да отвори килийно училище в родното си село Берайнци.

Той нямал педагогическа подготовка и напълно самостоятелно стигнал да идеята да въведе взаимноучителна метода,при която напредналите ученици помагали на новопостъпилите. За първи път разчупил традициите на килийните училища, преподавайки вече не само религиозни предмети, а  и българска история.

Две години след откриването на училище в Берайнци Никола Тошкин Стари открил килийно училище в Трън. Характерно за тези две училища е, че те се разширявали и преуспявали без помощта на светски учебници и помагала, като Рибния буквар и Взаимноучителните таблици на Неофит Рилски, които се появили през XIX век.

Такова училища е имал и вуйчото на Вазов, братът на Съба Вазова – Георги Хаджиконстантинов, който открил в дома си първото частно смесено училище в региона. Воден от идеята за ясна практична приложимост на наученото, той обучавал своите ученици по математика (смятане), четене, история.Така научил и своята сестра да чете и пише, като баба Съба е известна дори и със своите опити за творческо писане.

Обучението в този вид училища е било на индивидуална основа, като учителят се е занимавал с всяко дете поотделно.

Мнението на някои наши историци е, че именно този тип училища са положили основата на истинското образование в България, обществените килийни  учебни заведения възникват едва след това.

Училища от този тип започнали да се откриват занаятчийски работилници, дюкяни, домове, като за целта не било необходимо кой  знае какво – една стая в домашна атмосфера, няколко деца, гладни да бъдат научени, и  хора, обикновени занаятчии, шивачи, кръчмари…., решени да дадат на децата си най-доброто и да научат и другите как да правят това.

 

Библиография

1. www.sibir.bg, „Да се знае, да се помни“.

2. „История на българското училище.“

3. http://www.sopot-municipality.com/, „Радиното училище“.