Едно различно училище на един още по- различен баща

92_1653525

Здравейте, приятели!

Открих една интересна история от нашето минало и реших да я споделя, тъй като е материал, който говори за „малките“ обикновени хора и за техния скрит героизъм, който много рядко би могъл да стане известен, освен, ако не го изровим от страниците, не го изтупаме от прахта и не го издигнем високо пред нашите деца като  още една част от цялостния портрет на нашата забравена  идентичност.

Нашите бащи и техите завети – кои са били те, хората, живели няколко века преди нас,  и какво са ни казали всъщност.

Един такъв човек, за който прочетох наскоро, е поп Никола от с. Драгойново, който имал двама сина. Децата растели и на бащата все повече започвала да му тежи грижата за тяхното обучение,  момчетата станали  вече петнайсетгодишни, а учител и училище в селото, ( и в околните градове и села ),  на практика  нямало.

Подтикнат от тази нужда –да образова децата си,  Никола започнал да търси и разпитва за учител,  накрая  намерил свой стар приятел – монахът Захарий и го завел  вкъщи, където двамата заедно, през 1824г., открили  първото училище в региона – домашното училище в къщата на Никола.

По този начин се родило не само това по-различно училище, така било  поставено началото и на просветителското движение в този район. Става въпрос за  дълбок  копнеж в сърцето  на един баща –  да даде образование на децата си, да обучи своите синове. Не само мечтата, копнежът, а и практичните действия, които той предприел после– неговата решимост да продължи докрай, въпреки трудностите и привидната невъзможност. Може би затова този свещеник в някои материали  по въпроса е представен като един от „пионерите на домашното образование у нас.“

Това своеобразно училище, в къщата на Никола, било предназначено да функционира главно, за да бъдат обучени двамата му сина , такава била първоначалната идея,  но в крайна сметка , виждайки глада, който се породил в сърцата  на другите хора от селото и от околните села, Никола и учителят Захарий  отворили вратите и приели в дома не само още  деца, но вече  и по-възрастни  хора от селата, които искали да бъдат научени. Освен писане и смятане, учениците били обучавани и по история на България.

След завършване на бащиното си „училище“, двамата сина на Никола, Симеон и Константин, продължили обучението си  вън от своето село. По-късно , завръщайки се отново в родния си край, станали едни от първите просветители в този район.

 

 

%d bloggers like this: