Забраненото родолюбие

 

Преди почти век и половина един Карловец написа „Народе“ с четири въпросителни накрая…  Дали и пред него стояха същите въпроси, които някои от нас си задаваме днес, или това бе просто още един вопъл на гняв, възмущение и дълбока обич?

Темата за родолюбието е третирана и преекспонирана вероятно десетки пъти. Че кой ли днес не е писал за родолюбието? Научихме ли се обаче най-накрая как се обича тая наша България?

Едва ли. Понеже миналото ни е все още едно неразгадано и непознато пространство за нас. Ние така и не познаваме собствената си история, например епохата на Възраждането. За десетилетия наред, по времето на тоталитарния режим, истинските Гласове на нацията ни бяха откраднати, подменени, фалшифицирани. Народностното съзнание бе отровено от нарочните послания, които ежедневно отправяха към нас страниците на всеки учебник и вестник, радиото и телевизията – послания за това какви точно са били Левски, Ботев, Каравелов, Петко Славейков, Стамболов, Иларион Макариополски и какви със сигурност не са били. Какво са мислили, говорили, правили, и още по-важно какво  НЕ СА. Уроци по „родолюбие“ вървяха в училища, институти, университети, детски градини дори.. Уроци по отечествознание. Но тяхното отечествознание…

Тоталитарната история създаде фалшифицирани образи на ключови наши възрожденци и революционери, подмени истинската им идентичност с извратени подобия, чиито послания, статии, дела, и факти от живота им дори, трябваше да обслужват „великите“ идеи на комунизма. Така се родиха ДРУГИТЕ  –  Ботев, Каравелов, Петко Славейков, Ботьо Петков, Йоаким Груев, Неофит Рилски.

Хора, които малко, или много (често пъти изцяло) трябваше да са в услуга на партийните идеали. Така бе променена, подменена, изопачена и изродена историята ни. Така едно цяло поколение бе дресирано да мисли в зададените тоталитарни парадигми, да не си задава въпроси, да не търси и изследва миналото си, за да не би достигне евентуално до някакво по-различно послание (някой бисер), изровен из прашните страници на вековете.  А и това всъщност бе достатъчно невъзможно, понеже стойностните наши книги, вестници, списания бяха скрити и забранени.

Така и не разбрахме, че ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ, осен прословутия си имидж на възрожденски поет и русофил, е бил всъщност и много прозападно ориентирана личност, който още години преди да настъпи комунистическата ера в целия си „блясък“ (след зловещия преврат на 09.09.1944г. и руската инвазия у нас), е казал пророчески:

Колкото за комунизма, който ограничава свободата и прави всички хора да бъдат равни, той не само не ни привлича, но ние го осъждаме, защото освен, че не искаме да имаме общество, в което всички си приличат и където не остава никакво място за оригиналност; ние намираме комунизма за опасен, неправилен, вреден.

 (Петко Р. Славейков, из ст. „Социализъм и комунизъм“)

Същият човек е бил дотолкова влюбен в оная Америка, която неговия приятел, мисионерът, д-р Лонг, му описва, че през далечната 1871г., когато българската общественост знае толкова малко за Америка, се провиква:

Ако метнем поглед през океана и дойдем в Съединените държави на АМЕРИКА, ние ще намерим едно поразително доказателство за онова, което искаме да докажем…

Никъде другаде няма по-голяма свобода в политическо и религиозно отношение. Никъде няма по-малко фанатизъм, никъде няма по-голямо почитане на законите и мира. 

( „Народното просвещение“, в.“Македония“, 1871г.)

Славейков дори пoсвещава  стихотворение на своя приятел, д-р Лонг. Много честите гостувания едни на други са били нещо обичайно. По-късно и двамата Славейкови сина: Рачо и Иван – учат в Робърт колеж.

Д-р Лонг споделя с Иван колко прекрасен човек е баща му:

Неговата сърдечна доброта, пъргавост, поетичният му темперамент и верен усет за истинското, хубавото и доброто ме привлякоха към него. Завърза се веднага приятелство между нас, което никога не се наруши, както и доверието, което имахме един към друг през тези години, пълни със събития. Аз открих гения му в употребата на матерния му език, сладостта, грацията и чистотата във всичко, което излизаше от неговото перо.

А Славейков пък пише на сина си за д-р Лонг:

…Много ми е мъчно, че не можах да намеря време да дойда още веднъж в Роберт колеж да се разговорим по-надълго с г-на ЛОНГА. Ще се помъча обаче да поддържам една преписка с него върху течението на работите..

(Славейков, П. Р. Съчинения. т. 8)

Ами БОТЕВ, та ние доскоро дори не знаехме, че именно той е бичувал от страниците на вестниците си „двойната ни освободителка“ и наред с всички антируски карикатури в „Тъпан“, е казал:

Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии.

И още:

За голям наш СРАМ и проклетия, намират се измежду нас такива синковци, които, като не вярват в собствените ни сили като народ, чакат най-вече от РУСИЯ – свободата да им се спусне отгоре със зюмбюл. Всяко народно движение, всяка мисъл за свобода им е като трън в очите.

(в. „Знаме“,1875)

А ето и написаното от него за американския демократичен модел:

Ние твърде добре знаем, че американските училища не зависят нито от правителството, нито от духовенството, а никой от нас не може да каже, че тия училища не прогресират и че тяхната програма не отговаря на тяхното предназначение. Ние виждаме  също така, че множество европейски училища се намират под контрола на министерствата и под тежките ръкавици на архиереите, но нито един от нас не може да каже, че тия училища принасят необходимата полза и че програмата им отговаря на своето предназначение.

(в. „Свобода и независимост“, 1872г.)

През  1915 година, пред приятеля си проф. Иван Шишманов, ВАЗОВ споделя:

Объркан съм…Все повече се убеждавам, че РУСИЯ не иска силна България!

Проф. Шишманов ще запише всичко това в своя „Дневник“, за да го направи публично достояние по-късно. Заедно с още споделени редове от поета, една година по-късно, пак по отношение на Русия: 

В своето стихотворение „Скръбта на Александър Втори“ аз (Вазов) казвам – „Конец на връзки, родни!“, но моите колебания, моите разочарования датират отдавна.

(проф. Иван Шошманов „Дневник и досиета 1879-1927)

В  романа си „НОВА ЗЕМЯ“ Вазов казва за социализма:

…мечтайте, бълнувайте, това е сe по-добро, отколкото да се храните със социалистическо учение. Тая храна ще ви отрови умовете, ще ви изсуши сърцата, вий ще станете може би добри резоньори и изкусни пропагандисти на утопии, но ще престанете да бъдете млади хора, ще престанете да вярвате в човека и в живота…

Да, Борисе, по-добре бъдете поети: поетизирайте колко щете – вий от това ще изгубите само време, ако не спечелите нищо – катерете се по кулите и планините, както сега правите с негова милост, живейте в надземните области, пишете даже лоши стихове – но бягайте от тая отрова – социализма…

Вие ще изкилите умовете на младежта, както вас други изкилиха…

Вие няма да идете да орете и копаете, нито ще хванете занаят – защото живият труд ви е мъчен и не прилича на заучена гладка фраза. Как ще живеете? Вий трябва да живеете пак за сметка на някой чужди труд, на някой чужди пот, без да давате в замяна своите.

Откъде можехме да знаем, например, че КРАВЕЛОВ,  който за години толкова успешно минаваше за комунистическия идеал на революционера – патриот, чийто патриотизъм е здраво вкоренен в основните ‚прогресивни“ социалистически принципи, същият Каравелов  е бил толкова  прозападно и главно –  проамерикански  ориентиран, че пише в своя вестник:

Америка днес е една от ония държави, които служат за пример за човешко възпитание и образование въобще. Ако американецът възпитава и образова децата си, той прави това не защото иска да им даде просто някакво учено име, или да направи от тях славни генерали, или професори… Той иска да ги запознае с оная наука, която ще облекчи живота им и ще направи приятно и полезно тяхното съществуване…

(Каравелов, Л.  За воспитанието въобще. „Знание“, бр.19, от 15.10. 1895г)

Колко ли още, и още, послания и истини са били дълбоко заровени, престъпно укривани от няколко поколения българи?

Чрез чудовищни лъжи, подменени исторически факти, старателно заличени редове, в народната масова памет бе създаден един фалшифициран образ на истинската ни родина, така и до днес нашите младежи се лутат като поколение без корени, без идентичност. Те не знаят, (а най-нелепото е, че един масов процент от тях и не искат да знаят) истината за своето минало, кои всъщност сме ние, българите?

И трябва да позволим на „Един Голям, много Голям, със златен венец на главата“ (както Елин Пелин рисува в „Спасова могила“ Исус) да запали отново оня неистов Паисиев глад у нас, онова ревниво автентично РОДОЛЮБИЕ, което ще каже:

Разяждаше ме ревност и болка за моя български род, че няма събрана история за преславните дела от първите времена на нашия род…Така аз презрях своето главоболие, което от много време имах, и болките в стомаха презрях, заради голямото желание, което имах. И от много време погребаните и забравени неща събрах заедно….

Внимавайте вие читатели и слушатели, роде български, които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество и желаете да разберете за своя род и за вашите отци и праотци… За вас е необходимо да знаете за делата на вашите бащи, както това знаят всички други народи за своя род и език, имат истории и всеки от тях знае, разказва и се хвали със своя род и език.

 

 

 

 

 

 

 

%d bloggers like this: