Захари Стоянов за живота на българите под османска власт

 

Портрет на Захарий Стоянов

 

Нещо интересно от  „Записките“,  понякога премълчавано, друг път прикривано, нещо, което положително предизвиква доста размисли и въпроси:

«Но преди руските войни българският народ е живял под турското владителство сравнително  много по-добре, отколкото когато са захванали да се грижат за неговите съдбини различни християнски държави. Това се доказва още по-добре, като се вземе пред вид, че на българите се е позволявало да носят оръжие открито наедно е турците, че във време на кърджалийските времена те са били свободни да се бранят от нападателите с оръжие в ръка, убивали са ги, събирали са чети, мнозина са били предводители на тези чети, съставени от българи и турци, нещо, което у последните се считало за престъпление в по- новите времена» (с. 228).

«Турското правителство — пише в «Записките» си Захари Стоянов — при всичката си деморализация, винаги е държало страната на народа срещу тиранията на различни забити, аени, чорбаджии, па дори и на подвластни князе. Много паши и каймаками са били изгонвани и сваляни от своите постове, следствие на най-малкото оплакване от страна на населението, без разлика на вяра и народност. Достатъчно е било един махзар, и забитинът отивал да се не види. Чумата на търновските кадии са били няколко бебровски мюзюхири, които са си играели с тях, както си искат. В Сопот, Калофер и Панагюрище мюхдюрите не са смеели да доведат и своя любим харем от страх да не разсърдят населението. Когато някой от подвластните, сръбският напр. или румънският княз, са поискали да покажат зъб на народа, ние виждаме, че Турция заема страната на слабите.

И така турските халифи с белите чалми са се съобразявали много по-добре с евангелието, отколкото християнските господари, на които скиптърът и короната са били покрити с кръстове и с изречения от същото това евангелие» (с.259).

 

 

 

 

Previous Post
%d bloggers like this: