За руската имперска политика и за българската „обич“ – една по-различна картина.

Tsar-liberator-imagesfrombulgaria.jpg

 

Призивът или Възванието на Софроний Врачански към българите е от времето на 1810г., когато се води една от поредните войни между Русия и Турция, която, както и всички останали, няма нищо общо с детските приказчици, които ни разправяха до преди години (и които някои все още като стари латерни въртят) – за братушките „освободители“и за голямата привързаност на българина към Русия. Картинките, на които български деца, мъже, жени, и всякакъв народ се завтичат към „освободителите“ с разтворени обятия, май не са съвсем верни, поне не за масовата част от обществото ни. Иначе ЗАЩО  Софроний щеше да пише това Възвание до ЦЕЛИЯ  български народ? И ЗАЩО  ще заплашва съвсем недвусмислено и имеративно предателите на „братушките“ с адови мъки! Най-странното е, че самите българи явно такава „пленителна“картина са имали в съзнанието си за чудодейния „Дядо Иван“, че са предпочели да бягат при поробителите си само и само да се отърват от руския камшик, който както и Захари Стоянов казва „боли повече от турския“. Ето и текстът на Възванието, който съм съкратила на места:

 

Софроний Врачански „Възвание към българския народ“

„Бащински ви моля, любезни чада мои, роде български! Християни, които живеете на българската земя, здравейте! Радвайте се, понеже идва една обща за цяла България радост. Наближи вашето спасение и избавление. Дойде божията милост над бедния български род. Бог в голямата си милост  изпрати имератор Александър да ви избави от турското варварско робство. …

И ето приближи при вас неговото кръстоносно войнство. Затова, роде български,  стойте, укрепете се и ги дочакайте, приемете ги като ваши братя християни. Не бягайте от тях, не местете се от градовете си, не напускайте домовете си! Но гледайте да се потрудите да им сготвите и да ги посрещнете по християнски. Не ги мислете за чужденци, те са ваши братя християни!

Така трябва да прави всеки християнин, колкото и да е в недоимък, пак от устата си трябва залък за тях да отдели, а не да бяга при душманите турци!

О, чада, християни, прилепете се към тях, те няма да ви бият и убиват като турците.

…..

Ах, християни, не помните ли колко ви мъчиха и гориха, колко ви ограбваха поробителите, взимаха децата ви, измъчват ви и до днес. Защо бягате при тях, защо се връщате при тия турци,  тия християнски душмани….

Ето император Александър, като чу за това ваше мъчителство, умилостиви се и пожела да ви избави….

Затова, по тази причина, така ли трябва да постъпвате – да се завтечете отново към вашите поробители, вашите врагове и мъчители?….

Бягайте от тях, любезни християни, и завтечете се, прегърнете вашите освободители.

Послужете им, приемете ги в домовете си, нагостете ги, почетете ги!“

Интересно! Това изцяло руши представите, които години наред изграждаха в умовете ни поколения и поколения тоталитарни историци!

Значи все пак е имало здравомислещи българи по онова време! Може би обаче не е трябвало да бягат от тях, а към тях, към „братушките“и да изпъдят още тогава това „христолюбиво войнство“ от пределите на страната ни! Кой знае, вероятно сега щяхме да имаме една по-различна България!

 

%d bloggers like this: