Знаехте ли че?

До началото на 19. век била позната най-вече практиката да се създават или закриват училища главно по лична инициатива,  от отделни лица,  като по-богати търговци и занаятчии, които освен всичко друго, били посветени и на ограмотяването на деца. Обучението на децата било заплащано от родителите им.

Едва тогава, по думите на изследователите на нашето минало, се заражда другата тенденция – общините и църковните настоятелства започват да откриват и поддържат обществени килийни училища. Обучението на децата вече било заплащано от самите  общини и настоятелства.

Това означава, че частното образование има много по-дълбоки корени в нашата история от държавното!

Така възниква и обучението със светски характер по земите ни – като необходимост от страна на родители – богати търговци и занаятчии, за които религиозното обучение в съществуващите вече килийни училища било крайно незадоволително. В търсене на модерни образователни пътища и нови форми, те самите се заемат да обучават  децата си, като им наемат частни учители вкъщи. Учителите преподавали на своите ученици вече предмети с ясна практична приложимост – артиметика, граматика, география. Иновативните решения на родителите дали добър резултат – децата били добре подготвени да наследят бизнеса на бащите си.

Според историците  именно тези решения на търговци и занаятчии (през 18. и началото на 19-ти век) били основно средство за доближаването на България  до културните  норми на европейския свят.

Докато не започнало  от 30-те години на 19-ти век добре обмислено и целенасочено проникване в  земите ни на Руския контрол върху нашия културен и просветен живот, и по-специално в  образованието …….(следва).

%d bloggers like this: