Йото Варджията и неговият син Елин Пелин или…отново – СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО

37fc57193131294017a362e600acfb05

Не е лесно, когато вървиш срещу течението, нали?!

Който го е преживял, ме разбира най-добре. Толкова хора преди нас са избирали тази посока и са имали непоколебимото убеждение, че именно тя е единствено правилната за тях.

Кой  е бил Йото Варджията и кой всъщност е в края на краищата синът му Димитър Иванов или познатият на всички ни Елин Пелин.

Според историите на съвременници на семейството, Иван Стоянов (бащата на Елин Пелин) е бил най-грамотният човек в Байлово, имал е 11 деца и се е погрижил нито едно от тях да не остане неграмотно, като някои от синовете му имали и висше образование. Как обаче обучаваш децата си, като никъде в  цялата околност няма нито училище, нито учители, а и ти самият си необразован достатъчно…

Е, трябва ти само едно голямо сърце, посветена любов към семейството и децата ти, и страстно желание да успееш на всяка цена.

Йото Варджията, както го наричали в селото, изхранвал семейството си основно, като продавал вар на пазара и винаги на връщане купувал за вкъщи по  някоя книга. Така той събрал една много богата библиотека в собствения си дом, като в нея били съчиненията на  Любен Каравелов, творби на Вазов, получавал всички вестници и списания…..

Добродушен, духовит, влюбен в книгите,  бащата решил да направи нещо повече за своето село, повече от това просто да се погрижи за „аз, мене и моето“. Обикаляйки околността, той намерил учители, на които започнал самият той да плаща (по-късно да доплаща) заплатите, предоставил своя дом и там отворило врати първото училище в околността, което било домашно училище, но в него идвали деца от няколко села. Там бащата изучил и своите деца, като нито едно от 11-те не останало неграмотно.

Нали си представяте колко трудно е било на едно дете, родено и отгледано в такава среда на обич и свободолюбие, където и най-малката искра на креативност била забелязвана и насърчавана, колко трудно е, когато едно такова дете (Елин Пелин) попадне по-късно в обичайното училище, при всички останали.

Малкият Димитър така и не успял  да се адаптира и да влезе в традиционните рамки в нито едно от 6-те училища, където бил преместван, като постоянно го наказвали и изключвали ту от едно, ту от друго, заради слаби оценки и много отсъствия.

Така авторът на  „Гераците“, „Земя“, „На браздата“, „Ветрената мелница“ не успява да завърши гимназия. Първи гимназиален клас учи в София, след това е  преместен в Златица, после и от там изключен, отива в Панагюрище, след това отново София,  после Сливен…

След жестоко пребиване от страна на учителя си по музика в София, (за което самият Елин Пелин споделя в своите спомени) защото не могъл да напише правилно едно нотно упражнение, младият (вече автор на някои творби) завинаги напуска системата и се отказва от училище.

По същото това време, докато би трябвало да е на училище, той прекарва своите дни в Библиотеката, нощем – вкъщи над книгите. Забележките към него били, че не проявява никакъв интерес към уроците, а непрекъснато чете и пише.

След напускане на училище, отваря вечерно училище в родното си село, където учи своите съселяни да четат, да пишат предава им съвсем практични знания и умения.

Докато обикаля така от едно училище в друго, той е вече писател на хонорар и издава някои от първите си разкази.

Така не поради, а въпреки училището, и благодарение на родената и отгледана в къщи любов към книгите, благодарение на креативността и желанието да успее, да пробие, да продължи до края, до нас са достигнали разкази като :

„Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе.”

и познатото ни:

„Като заваля дъжд, та цяла неделя! Тихо, кротко, ден и нощ. Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя, па духна тих ветрец, очисти небето и пекна топло есенно слънце. Засъхнаха нивята. Оправи се време –– само за оране.”

 

Библиография

1. „Спомени за Елин Пелин от негови съвременници“, С., 1022г.

2.Елин Пелин, „Събрани съчинения – беседи, изказвания, интервюта.“

%d bloggers like this: