Килийното училище в живота на Илия Йовчев, Васил Левски и….една добра алтернатива в Сопот!

Images

Интересно е нашето минало – историята на отделни личности, на градове, на нацията ни. Ако човек реши да се зарови сериозно  в него, неминуемо идва момент, когато с колумбовска страст достига до някоя неизвестна досега земя, неоткрита истина или непрочетена личност.

Такава личност за мен определено е Илия Йовчев, чиито спомени от пребиваването му в килийното училище открих в бр.67 от 1897г. на в.“Родолюбец“. Почти по същото време подобна съдба има и малкият Васил Иванов Кунчев.

Ето какво пише Йовчев: „Моите първи впечатления от училището се заключават в една картина. Брат ми ме държеше за ръката и ме водеше за пръв път в училище. Първото нещо, което видях още от вратата, беше голямо дърво, като кросно, и едно дете, чиито крака бяха пристегнати вътре, то лежеше по корем. Едно по-едро дете седеше на гърба му, за да го държи, докато дакала през това време биеше пристегнатото дете по краката. Малкият пищеше с всичка сила. Тия деца (наказаните) бяха обявени за „забавени“, трудно възприемащи (които изостават от другите в четене). Като видях всичко това, изскубнах се от ръката на брат си и беж у дома…..Когато по-късно правех някоя пакост, майка ми беше достатъчно само да каже: „Мълчи, че ще викна даскала – веднага преставах…..Много време мина от тогава, но и до днес, струва ми се, още ме болят краката от тая фалага….“

Това, което преживява Илия Йовчев, неговите спомени, не са толкова фрапиращи и потресаващи, може би, като случилото се с Левски. Седемгодишен в Карловското килийно училище, той и съучениците му са били длъжни (което е характерно за правилата в училищния живот тогава), освен учебните си задължения, да вършат и частна работа на самия учител – да поят магарето му, например, без обаче да го яздят. Дошъл ред на Левски да пои магарето, отишъл той, напоил го, но по пътя, на връщане се качил на него. Когато научил за това, учителят завързал малкия за фалагата и го пребил от бой. Левски оживял, отърван от жената на същия учител.

При всички тези преживявания в училище от миналото на Кърпачев, Илия Йовчев,Илия  Блъсков, Левски, присъства един и същи мотив….. Разруха, жестокост и омраза, посяна  в едно цяло поколение тогава!

Имало е обаче и различни хора, хора, за които ни разказва Вазов.

През 1848 година неговият вуйчо Георги Николов, по-голям брат на майка му Съба Вазова, (завършил обучението си в Пловдив, изключително интелигентен за времето си човек, който владее румънски, турски, руски, френски и старогръцки език и притежава доста успешен бизнес като търговец), решава да основе свое частно училище в Сопот (почти по същото време, когато Левски и Илия Йовчев са преживявали своите „голготи“ в килийните училища). Частното училище на Г. Николов е смесено (по спомените на Вазов). Той обучава свои съграждани (безвъзмездно, поради средствата, които притежава) хора от различни възрасти на четене, смятане, писане, при все, че тогава в Сопот има вече взаимно училище. Така той научава и своята сестра – Съба да чете и пише, което  и дава възможност по-късно на самата нея, да започне да записва спомените си, дори прави опити да пише художествени текстове.

Едно и също време ражда различни хора, различни учители, за едните си спомняме с любов, от другите…. се срамуваме. Ние от кои сме? И как ли ще си спомнят за нас следващите поколения?

Левски, Илия Йовчев, Георги Николов – все хора извън  времето, личности, които въпреки всичко са успели да преодолеят негативите на миналото си, да се издигнат над това и да предадат своя завет на няколко епохи след себе си!

 

Библиография

1.Цветанка Неделчева „Непознатият Вазов“.

2.Анани Стефанов „Родолюбци“.

3. В.“Родолюбец“ 1897г.

%d bloggers like this: