Комунизмът и нашите писатели…

Колко сме били лъгани по времето на тоталитарния режим?! Да не говорим, че и досега истината все още не е излязла наяве и масово в пространството (популярни книги, учебници, училища, академични издания) си битуват познатите КОМУНИСТИЧЕСКИ версии за определени събития от нашето минало, за исторически личности, писатели, поети, теории и твърдения, които дълбоко в своята същност са основани на лъжа и манипулация. Понякога, когато разговаряш с такива хора, които все още вярват в тях, може ясно да видиш, как умовете им са притиснати, сковани като в менгеме….И е болезнено да гледаш всичко това. И ние бяхме така, нали? Ето защо е толкова важно да знаем ИСТИНАТА относно нашето минало, относно настоящето…Това, което в действителност се е случило, а не онова, което някой иска да си мислим, че е станало.
Напоследък попадам на различни факти и случки от живота на наши писатели, на непопулярни, цензурирани по времето на комунизма техни творби . Някои от тези писатели ясно и недвусмислено си бяха окачествени като: „верни и достойни синове на партията“, „прогресивни писатели’, а за други просто не се споменаваше. Ето част от имената на наши творци, които са писали срещу социализма, заставали са в произведенията си, чрез свои статии срещу него:
ЗАХАРИ СТОЯНОВ, ИВАН ВАЗОВ, ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ, д-р КРЪСТЕВ, ГЕОРГИ СТАМАТОВ, ДИМИТЪР ТАЛЕВ, ДИМИТЪР ДИМОВ…Списъкът не е пълен, по-голям е! Но и само до тук да спрем, на мен лично всичко това ми говори, че е имало здравомсилещи хора по онова време и те съвесем не са били едно невзрачно маргинализирано малцинство.

%d bloggers like this: