Левски като педагог – реформатор и изключителен психолог

Vasil-levski

Малко известни факти от живота и дейността на Левски ни отвеждат до времето, когато от май 1864г. до 1866г. той живее в с. Войнягово, работейки като учител. Като такъв работи по-късно и в с. Еникьой (днешна Румъния). Лично за мен беше вълнуващо да открия нови черти от образа на Апостола, който и до днес си остава емблематичен в българската история, когато стане дума за посвещение и безрезервно отдаване в полза на България.

Интересното е обаче, че следите на тази обаятелна личност минават и през историята на нашето образование. Учителстването за Левски не било просто начин за препитание или кратък период на почивка посред усилената революционна дейност. Селяните от Войнягово и до днес са запомнили  разказите на своите предци за кроткия, тих, но с неустоим чар да говори, увещава, насърчава, даскал. Според историка Петър Берлиев, Левски е един от първите реформатори на остарялата педагогическа система на килийното училище, като  акцентът в тях дотогава бил главно върху грубите физически наказания и която напълно пренебрегва общуването, разговорите между ученик и учител. Методите на въздействие и контакт се свеждали единствено до заповеди и наказания.

Левски изхвърля физическите наказания изцяло и вместо това възпитава своите ученици като прекарва време с тях в разговори, хвали и насърчава добрите постъпки и всеки техен успех. Той е първият учител там, който налага взаимоучителния метод на преподаване, изоставяйки остарелите начини на наизустяване на различни пасажи. Берлиев разказва, че Дякона е основателят на физкултурното движение и на физическата подготовка като училищна дисциплина  у нас. (Известно  е, че в килийните училища дотогава  всеки ученик, който играел игри, гимнастика, дори извън училище, е бил наказван много жестоко, а учителите са били уволнявани.)

Обичал е да излиза със своите ученици навън и всеки път, когато времето е било хубаво, по спомените на дядо Петър (негов ученик, който доживява до дълбока старост и разказва за Даскала), Левски преподава на децата сред природата. Въвел е и пеенето вече като светски предмет, не просто пеене на църковни песни. Обичайна гледка за селяните от Войнягово била да гледат младия учител сред своите ученици, който им пее песни и разказва истории за славното минало на тяхната родина.

В свободното си време, естествено, Левски предпочитал да говори с по-будните младежи в селото, които посвещавал с революционните си идеи.

Реформаторството, изключителната решимост да бъде фактор за позитивна промяна в своята страна като че ли преследвали Апостола навсякъде –  и в неговата педагогическа дейност.

По спомените на Антон Кърпачев, а и според други исторически изследвания, всички ученици в килийните училища били длъжни да носят на своите учители (отделно от заплатата, която учителите получавали) и хранителни продукти – кафе, боб, храна, това било нещо съвсем приемливо и обичайно…..Левски и тук бил различен –  никога не взимал храна от ученици и родители, хранел се със собствени средства. Вероятно за това неговата личност и до днес си остава символ на безкористна жертвоготовност, морална чистота, пълна посветеност на делото,  изразени с едни от последните му думи: “ Всичко, което сторих, сторих го за Отечеството си!“

Очевидци на обесването му (включително и неговият изповедник преди смъртта му поп Тодор) разказват, че малко преди да изритат бурето изпод краката му и да увисне на бесилото, се чул викът му: „Боже, избави България!“

Аз мисля, че тази молитва има сила, стойност и значение и днес, както и неговият живот!

%d bloggers like this: