Литературният кръг „Мисъл“

Всеки един от нас е учил в часовете по литература за кръга „Мисъл“ .  Литературното списание „Мисъл“, както признават и левите, и десните представители на българската литературна критика (колкото и да са дефицит последните), е най-популярното и модерно наше списание не само за периода, през който излиза, но и години по-късно.

Само че, както ни е преподавано в училище – това, което знаем и сме чули за него, вероятно се свежда до  популярните интерпретации за естетическата платформа на кръга „Мисъл“, за четиримата, свързани с него: основателят д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Яворов. За модернизма и индивидуализма, който внасят в българската литература тези автори.

Трябва да поровиш обаче, и то съвсем целенасочено, за да стигнеш например до някакви, макар и бегли описания на перманентните  полемични сблъсъци, които  някои автори около кръга „Мисъл“ са имали със социализма като идеология, който  точно тогава е навлизал в българското пространство, сблъсъци  конкретно и със самия Благоев.

Кръгът „Мисъл“, основан от западните възпитаници – Славейков и д-р Кръстев,  започва упорита и последователна ( за определен период ) борба срещу социализма. Д-р Кръстев, публикува редица статии, в които изобличава и предупреждава  относно злото, което носи тази идеология.

Например  в своя статия  “Социализмът пред съда на науката и на българското общество”, 1903г., той казва:

“Крайният резултат в социалистическата държава ще бъде възраждането на деспотизма… Социалистическата администрация ще се превърне в страхотна тирания.”

“Материалистическото учение отхвърля вярата като непотребно, та дори и вредно суеверие и търси научно обяснение на мирозданието, като не приема никаква висша, божествена сила. Но не е ли неразумно, ако не престъпно, да се стараеш да унищожиш в народа конкретното народно схващане на мировия ред и да искаш да го замениш с отвлечено научно, недостъпно нему? И социализмът е един вид суеверие, понеже упованието му в бъдещето не почива на разумно основание. А важното е, че на вярата се крепи цялата нравственост на нашия народ. Разклати у него убеждението, че съществува задгробен живот, висш съд за земните дела и у него ще изчезне страхът от греха и престъплението.”

      В друга своя статия (сп. “Мисъл”, кн. 9, 1902 г.) д-р Кръстев пише:

 “Нека историята ги съди за техните тежки грехове спрямо несравнено по-ценните и по-належащи нужди на времето; нека тя им каже, че те са косвените виновници за тържеството на гешефта и на скодоумието в българската държава за последните десет години; защото те в своята слепота за нуждите на живота отвлякоха най-добрата част от нашата интелигенция от тоя живот и я тласнаха в една донкихотовска борба с вятърни мелници.”

Пенчо Славейков пък от своя страна е свързван с индивидуализма и модернизма, което е така, но защо не напишем нещо и за неговата открита омраза и за  словесните битки, които е водил с привържениците на социализма. Наричан е от Благоев „буржоазен възпитаник“, „западен индивидуалист“. В свои писма до Мара Белчева Славейков се възмущава от политиката на руския император.

Левите идеолози дефинират неговата омраза като „класова ненавист на младия български буржуа към етиката на социализма“, интерпретации, които си съществуват и до днес в някои академични трудове.

 Острите критики на Благоев срещу списание ‚Мисъл“ и главно срещу Пенчо Славейков и д-р Кръстев довеждат някои от представителите на лявата литературна критика да напишат, че през 90-те години на 19. век, социализмът се утвърждава в България главно чрез  перипетиите, през които преминават  неговите идеолози относно  полемиките, които са били принудени да водят с „ буржоазните представители“  на кръга „Мисъл“.  

Така или иначе, тези наши писатели (от ‚Мисъл“), май се оказаха прави в своите предупреждения относно бъдещето ни.

Само че все още не смеем да си го признаем, не дръзваме да го кажем и на тези, които идват след нас – на децата си! А иначе правим матуритетни програми, където и въпросните  автори са включени, пишем дебели научни трудове относно приноса и идейно-естетическата програма на списание„Мисъл“, относно литературната идеология на кръга „Мисъл“. ..

А е толкова важно  децата ни да знаят, важно е ние самите  да знаем, че е ИМАЛО преди нас хора, които са водели подобни битки, които ние водим сега; хора, които малко или много са били  ГЛАСОВЕ  в нашето  обществено и културно пространство.

Това е важно да се знае!

%d bloggers like this: