Методий Кусев и социалистите – една почти невероятна история

220px-Todor_Kusev

 

Методий Кусев, чието истинско име е Тодор Кусев, е един от водачите на движението ни за църковна независимост, старозагорски митрополит и активен обществен деец.

Методий Кусев е известен и с ключовите си прозрения относно проказата на русофилството, която все още си се разпространява сред народа ни, и в този блог има статия за това.

В интернет пространството съществуват различни материали за дейността и приноса на старозагорския владика, ще трябва доста да порови човек обаче и да свърже някои отделни  елементи, представени случки из живота на първите ни социалисти, за да достигне до някои интересни факти и примери от живота на М. Кусев, които е много важно да се знаят днес. Оказва се, че той е бил един от най-ревностните противници на социализма и социалистите, издавал е дори вестник „Отбрана“, в който е изобличавал атеистичния характер на социалистическата пропаганда.

Една голяма част от живота си свещеникът прекарва в постоянна и систематична борба със социалистите. Пише съчинението „Възпитанието в духа на християнството и безбожието“, където ключово важна е главата „За безбожието и социализмът“. Според Кусев правото на собственост е неотменимо за всеки човек. „Безбожният социализъм“,  казва владиката, е „сеятел на разврата, поразител на морала, враг на общественото благосъстояние и подкопател основанията на държавното могъщество“.

Интересен е животът на Методий Кусев, истинска епопея за една перманентна борба , чиято цел е била  отстояване на истината. Друг подобен пример в това отношение, за мен лично, е Стефан Стамболов.

Борбата на духовника е била предимно с едни от най-често срещаните разпространители на социализма тогава – учителите. Неговата  мащабна антисоциалистическа дейност е показателна по отношение на това, че топ социалистите от онова време, или първите разпространители на тези идеи, създават и свой вестник „Временен лист“, чиято цел е била една- единствена – война срещу владиката до неговото пълно дискредитиране или премахване. В един момент те наистина замислят и опитват атентат срещу него – напълно неуспешен обаче.

През 1901г. един от най-популярните социалисти тогава Иван Кутев пише обемистата си книга (която самият той  обаче нарича брошура) „Владиката Методи Кусевич пред обществения съд“, където подробно представя „престъпленията“ на митрополита срещу социалистите, дава израз на справедливия си (както той  си вярва) гняв.

Кусев не се задоволява с отделни акции, беседи и проповеди в села и градчета, където говори срещу „заразата“ на социализма, показва вредата от неговите несъстоятелни и  извратени принципи. Като вижда, че няма кой знае какъв отзвук в обществото като цяло, и от страна на църковната и държавна власт, между 1904 до 1920 година, митрополит Методий завежда над 20 углавни дела срещу Иван Кутев, Никола Габровски, Георги Бакалов, Евтим Дабев и други социалисти. Повечето от делата завършват с неуспех за митрополита, но той не се отказва и пише редица протестни писма до Светия синод.

Много съпротива и немалко борби и страдания е принуден да преживее Методий, широко мащабната кампанията, която социалистите провеждат срещу него среща и явна, и скрита подкрепа от лица на ключови позиции.  След години борба, писма, жалби и дела, правата на митрополита са отнети и Методий освободен от поста си, две години преди смъртта си обаче, (умира през 1922г.) той е реабилитиран отново.

Както можем да видим, не им е било лесно на първите социалисти, още една причина, поради която те представят себе си като мъченици на своята идея и герои на собствената  си „вяра“. Едно произведение (за тези „мъченици“), в което се описват техните дела, е очеркът на Чудомир „Първите“, където са представени исторически факти около навлизането на социализма в Казанлъшкия край.

Едно от основните лица, които очеркът представя (главният герой) е митрополит Методий, с чиято упорита, методична и огромна съпротива социалистите имали нещастието да се сблъскват на всяка крачка.

Ето някои факти: учителите от Казанлъшката околия и от самия град Казанлък са едни от първите, които се заемат с мисията да разпространят социалистическото учение. Е, тези хора обаче не били подготвени за подобен отпор и то предимно от страна на свещеници.

Затова някои от тях се оплакват, (извадките са от книгата срещу М. Кусев):

„Всяка година — се казва на стр. 107 — учителите от епархията на Кусевич са подложени на най-убийствен кадрил и като се знае, че на този кадрил стават жертва най-способните учители, лесно е да се разбере какво е изобщо положението на учебното дело.“

Ето и едно писмо от тогавашния кмет на с. Елхово, което си е доста сериозно предупреждение към един от проповедниците на социализма. Ако сега имахме повече такива кметове….!!

„По донесение от страна на населението от поверената ми община се научавам, господине, че Вие сте дошъл с цел да държите разни речи и развивате социализма. По повод на това заповядвам, господине, щото още с получаването на настоящото ми (писмо) да впрегнете каруцата и да си заминете, без да се обадите, в противен случай не отговарям.

С. Елхово

Общински кмет: Д. Мартинов“

Вестник  „Селски глас“ от 1895 г. пък пише:

„Тайната заповед на негово преосвещенство старозагорския владика Методи Кусевич се прилага вече в изпълнение. Тия дни оризовският поп Доньо е ходил при него в града да му съобщи, че селский им учител приличал да е социалист, та питал наместника имал ли право да го набие хубаво.

— Не само да го биеш, а и да го убиеш имаш право — отговорил светиня му.“

„Той (Кусев) – се казва пък в една жалба срещу владиката –  проповядва изтребление на социалистите, но то е затова, защото те са най-неподкупните и най-верни пазители на народните интереси“

Това са само част от оплакванията на социалистите срещу старозагорския владика. Един от свещениците, който впоследствие от страх се обръща срещу него, заявява, че съществува една шайка от няколко души, в която влизал и той сам, и която имала за цел да премахне К. Бозвелиев, Е. Дабев и Георги Кирков и още няколко граждани. Да извършат това, казал свещеникът, им  било  заповядано от старозагорския митрополит М. Кусев, от когото имали и писмо.

Е, май тук наистина става въпрос за един различен човек, за различен тип вяра и много нетрадиционно, непознато за християнската общност тогава разбиране и ценностна система.

Активната гражданска позиция, която по различни поводи и събития, постоянно се е налагало да заема и отстоява М. Кусев е достойна за респектиране, би трябвало поне на децата си да разкажем за този човек. Лично аз смятам, че ако по онова време, имаше повече хора, които да го подкрепят и да застанат до него, а не срещу него, България сега нямаше да е в това състояние – да целува подметките на своята „двойна освободителка“ вече десетилетия наред.

Целият му  живот е точен израз на това, което самият той казва за себе си:“От младини и като светско, и като духовно лице бях посветил целия си живот в служение на народните интереси”!

 

Библиография:

1.Чудомир „Първите“. История на социализма в България.

2.„Владиката Методий Кусевич пред обществения съд“.

3.Материали за М. Кусев в Уикипедия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

%d bloggers like this: