Мечта

 

Две протегнати ръце с набраздени длани! Топла прегръдка! Ярко жълт минзухар… Мирис на  крехка трева, песен на щурци! Стиска ароматно сено. Дълги летни нощи, пълни с много тайни, заровени в детски шепи!

Пленничество! Страдание! Завет!  Левски…

Караджата –наречен от турците, малко преди смъртта си, „българският крал“.

И много  безименни бащи – всеки със своето скрито съкровище.

 Мечти, които извикват цели светове… и  пленени страници от нашата история, които чакат…

България!

Какво още си Ти?!

Прелиствам прежълтелите страници на нашето минало, дълбая с две ръце из  забравени събития и непрочетени истини,  за да открия живите води, да намеря оня бисер, който струва цяло състояние.

 Истинските кладенци на нашата идентичност, които ще избликнат като артезиански води.

Ония истини, които  няма да се извиняват, нито оправдават,  а просто ще залеят сухата земя на изгладнялото ни самочувствие.

Ще изпепелят  престъпните лъжи от книги и  учебници, и ще издигнат високо безумният призив на един хилендарски монах, който  ехти вече 250 години:

„О , неразумний юроде, защо се срамуваш да се наречеш българин!“

 

 

 

%d bloggers like this: