Нашето образование в миналото. Социализъм или вяра в Него

Димитър Маринов е известен наш историк, етнолог-изследовател, депутат по времето на Стамболов, основател на Етнографския музей в София и първият му директор, директор на Народната библиотека, окръжен съдия и управител, директор и учител в няколко гимназии в страната ни. Роден е през 1846 година в с. Вълчедръм.

Въпреки трудното детство – смъртта на майката – три месеца след неговото раждане, осиновяването му от друго семейство, борбите, премеждията, сблъсъкът с бедността, Димитър Маринов успява да се издигне над всичко това и да достигне до една позиция на  завидно влияние и управление  в няколко сфери на  нашия обществен и политически живот.

Животът му е изключително интересен и си заслужава да бъде проследен, в тази статия обаче аз искам да обърна внимание на ключовата роля, която е  изиграл относно формирането на определен духовен климат в няколко наши училища в миналото. Реформаторското мислене и действия на Маринов му отварят врати към много високи позиции, заедно с това почти навсякъде той среща съпротива, несправедливи обвинения, предателство, дори от страна на приятели. Преследван, затварян, изтезаван през периода на временното руско управление в България след 1877-78г. , той е гражданин, писател и публицист, който дава една точна  и вярна диагноза на обществено-политическия климат у нас по това време – русофилство, корупция, престъпления на политици, които остават безнаказани (рушвети, кражби, подкупи с користни цели).

„България не е бедна на добри, честни и знаещи люде, които  щяха да бъдат отлични министри и  депутати, ако корумпирани, беззаконни хора не им бяха преградили пътя към ръководството в делата на държавата.“- казва Д. Маринов.

През 1888 г. той стaва директор на Русенската гимназия, като по това време я намира в отчайващо състояние относно учебен процес, дисциплина на ученици, взаимоотношения учители – ученици. Стените са съборени….

Мерките, които той взима обаче (по думите му), са ръководени не просто от желание да въдвори определен ред, а от осъзнаването, че: „Началото на премъдростта е страхът от Господа. Това е вечна истина. Страхът от Бога е създавал и създава хора, притежаващи всички ония добродетели като кростост, смирение, търпение, вяра, любов….Този страх като учител и баща си поставих за цел да вселя в сърцата на моите деца и на учениците си.“

Личните контакти с учениците, поставянето на определени граници, любовта към тях му помагат да превърне същото училище в съвършено различно място.

Интересното обаче в неговите спомени е описанието на навлизането на социалистическите идеи у нас. Ето какво казва за това Димитър Маринов: „По това време социализмът бе ново учение и току-що навлизаше и се разпространяваше в училището…Тогавашното правителство бе обърнало сериозно внимание върху това явление и бе взело сериозни мерки да предпази младежта от това вредно влияние“!!! Мерките – това са били – изключване на ученици и уволняване на учители – социалисти. Като директор Маринов обаче решава да потърси друг подход към такива хора. Взима Библията и организира срещи – разговори в приятелска атмосфера с такива ученици и учители, като просто им говори Евангелието:

“ Понеже социализмът носи в себе си безбожие и обезверяване, реших да му се противопоставя с учението на Христос, като из разяснявах, че социалистическите идеи – това са библейските идеи, Неговото учение, само че без Него, без Бога…., тия и други думи попадаха дълбоко в техните души и когато се връщаха, говореха си на групи и обсъждаха казаното…“

Резултатът е почти отличен, градът и гимназията успяват да бъдат изчистени от това влияние, без драстични изключвания, а пропагандаторите на соц. учение, агитаторите, заедно със собственика на една такава книжарница, са принудени да се преместят в друг град. От тогавашното Министерство на просветата решават да преместят в училището, където Д. Маринов е директор по онова време и ученици от други училища, „заразени със същото вредно влияние“, за да намерят там те своето изцеление….

Страхотен директор, а?

Да имаше повече като него!

 

%d bloggers like this: