Нашето образование в миналото II. Промяната в един баща

Килийните училища – това са първите места, където са събрани заедно деца, за да бъдат обучавани от някого…, първият път в нашата история, когато деца са отделени, с цел да бъдат възпитавани, учени, извън семейството, без активната намеса от страна на родителите. Децата са прекарвали по цял ден в училището – от сутрин до вечер.

Антон Кърпачев, за чиито спомени вече стана въпрос, не е единственият, който е преживял и е бил свидетел на различни жестокости в килийното училище.

 В своите спомени (Из „Историята на нашите училища“ 1830 – 1870г.) Илия Блъсков описва страданията, които е преживял, изтезанията, на които е бил подложен като ученик. 1849г. учи в с. Девня, откъдето поради физически и психически тормоз от учителя си, се премества в Черковна и Провадия, там отново преживява същото нещо. Заслуга в това отношение има и безхаберието на собствения му баща – Рашко Блъсков, също учител по онова време, за когото явно подобни мерки – физическите наказания – са си били съвсем в реда на нещата, докато не се случва нещо, което напълно преобръща сърцето на бащата и, както той самият признава по-късно, го „раздира отвътре“.  

1851г. – Илия е ученик в Русе при Парашкев Бояджиев – който по думите му е бил „строг, жесток, крайно ленив и вечно навъсен човек“. Подложен на изключителна жестокост, физически бой, изтезания от учителя си и от неговата съпруга „коконата“, на която той е трябвало да слугува и да върши домакинската работа, Илия един ден си тръгва от там, бяга и търси закрила при баща си в Калипетрово. Нещо се пречупва в сърцето на  строгия баща, като вижда измъчения си син – в синини и белези, изплашен и изморен от всичко преживяно. Тогава Рашко Блъсков решава да се заеме с обучението на сина си, отвежда го вкъщи и започва да го обучава сам. Учи го и след две години подготовка го завежда пред селяните в с. Калипетрово, където са живяли тогава и пред тях Илия полага годишните си изпити, на които се справя много добре. 

По-късно и той, както и П. Р. Славейков, също разочарован, предпочитат да продължат обучението си при частни учители. 

Петър Берон е един от първите реформатори, които застават открито срещу методите на преподаване, грубото държане  и жестоките наказания – изтезанията на малки деца – в килийните училища. По неговите думи децата „теглят напразни мъки в школото толкоз години със страх и треперене и излизат от него, без да знаят името си да напишат дори, без да могат да смятат…“

Мерките за дисциплиниране, които той предлага, вместо това, са : детето да бъде отделено на отделен стол от другите деца, да се говори с него и ако това няма ефект,  да бъде потърсена помощта на родителите, то да бъде върнато при тях, за да не заразява с поведението си другите деца. 

Според Берон учителят трябва да бъде „кротък, добър, благочестив“ и да бъде по-скоро модел за подражание, отколкото преподавател на слово.

Три са приоритетните линии за развитите на образованието ни, които авторът на известния „Рибен буквар“ предлага още тогава: развитие на професионалното образование, образование и за жените, акцент върху изучаването на чужди езици.

Може би едно основно нещо е пропуснал добрият иначе педагог- издигане ролята на родителите като основна в обучението на децата.

Ресурси:

1.Илия Блъсков „Спомени.

2. Никола Ванков „Петър Берон..

3.Борис Йоцов „Илия Блъсков“. Литернет.

%d bloggers like this: