Необикновени срещи с обикновени ГЕРОИ – II. „Игра със смъртта. По острието на бръснача“ от Дянко Марков

„Игра със смъртта. По острието на бръснача“ е следващата книга от поредицата мемоарна литература, описваща преживяванията на отделни хора в комунистическите лагери, мини и затвори. Нейният автор отново е Дянко Марков. През редовете, представящи дни и нощи, прекарани в неописуемо душевно и физическо страдание, прозира рядка проницателност и откровеност. Истините, които книгата заявява, отдавна са надживели своето време, преминали са лимитите и конкретиката на една определена епоха и от мемоарни страници, пресъздаващи просто няколко години в лагера, са „пораснали“ в послания към няколко поколения.

Аз вярвам, че тези завети (от подобни книги) трябва да се чуят от нашето поколение, и да бъдат предадени на другите, които идват след нас.  За да успеем да възстановим здравите основи, които хора като Дянко Марков са полагали през годините. Да се протегнем отвъд националното си чувство за малоценност и незначителност, да прогледнем за истинската си себестойност като нация и да се идентифицираме с достойнството и величието на духа, с които тази книга  заразява.

Ето и отделни пасажи:

Убийството на може би над 30 000 хиляди български граждани, този геноцид над елита на българската нация бе важен етап в програмата на Московския комунистически интернационал за Балканите. Крайната цел беше ликвидирането на българската нация като историческа индивидуалност и превръщането ѝ в Задунайска република на съветската империя на злото. Екзекуторът беше естествено българската секция на московския Коминтерн, погрешно наричана все още от историци и юристи: „българска“ комунистическа партия. Империята на злото – московската, наред с тиранията, залегнала в основата на комунистическата политическа религия, беше известна със стремежа си през България да излезе на топло море. България беше обречена от тази империя – и затуй у нас беше въдворен най-тежкият режим и гнет.

Считам за изключителна своя отговорност ясно и категорично да заявя, че е настъпил решителният момент да погледнем към миналото, без да се страхуваме да кажем истината. А истината е, че въпреки всички мракобесни опити за погазване на човешкото достойнство и свобода, дори в най-зловещите години на тоталитарния комунистически режим, в България са живели хора, готови да жертват живота си в името на ценностите си и независимостта си.

Самият Дянко Марков е такъв човек, който е прекарал 4 години  в Софийския централен затвор, в мините Богданов дол, после пак в Софийския и в Плевенския затвори. Именно тези свои преживявания описва в книгите си. Ето какво казва той за „Игра със смъртта. По острието на бръснача“:

Тя е завет на среброкосите към младите: Борете се, не се отчайвайте никога, защото доброто винаги, рано или късно, побеждава злото. Злото е нещастно, дори когато е временно силно и на власт. В това нещо ние се убедихме. Там нямаше щастливи между тези, които изтезаваха, като се почне от следователите, агентите, доносниците, които ни пращаха в наказателните лагери.  Доброто е пътят към щастието!

Но не е толкова лесно да бъдеш добър и въобще да останеш човек посред условията, в които са живели в комунистическите лагери и затвори хората като Дянко Марков, решени обаче да запазят човешкото си достойнство. Разнообразните методи за смазване и прекършване на волята, които сега ни изненадват, тогава са били нещо обичайно, като това например:

Всеки, който го е изпитвал, знае, че продължителното гладуване е нетърпимо болестно състояние, единственият цяр на което е храната. В ДС, както и във висшестоящата инстанция КГБ, знаеха това.Там бяха разработили на научна основа приложението на този способ – параметри, дозировка, времетраене, действие, за да могат да редуват състояние на глад с полуситост – нещо, което можеше да превърне всяко човешко разумно и волево същество в гладно животно, готово на всичко, за да преодолее нетърпимата болка на това състояние.

Аз още пиша, въпреки ослепяващите ми очи. Моята дъщеря, която присъства тук и е най-добрият ми помощник в живота и крепител, разчита моите „гарванаци“. Аз представям вече 4-та книга като свидетел. Свидетелствам като истински участник в събитията. Това завещавам на млада България. Бъдете добри! Бъдете свободни хора, но не забравяйте колко скъпи жертви е струвала тази свобода и я съхранявайте! Тя не е дадена веднъж завинаги. Тя трябва да се отстоява непрекъснато. Дори и в най-мрачните мигове на отчаяние помнете, че преди вас е имало хора, които са преминали през много по-големи ужаси и са успели да съхранят човешкото в себе си.

Нека ги има моите писания и нека всеки си направи заключения за това. Тържеството на добрия човек е единствената възможност да се противодейства срещу тържеството на злото. Това е пътят на гражданина, за да излезе моята страна от дъното! Това е пътят на европейската цивилизация – да парира злото в света. Тя е призвана да извърши това.

 

 

 

 

 

%d bloggers like this: