Необикновени срещи с обикновени ГЕРОИ. Книгата на Дянко Марков „Свидетелствам под клетва“

alt

Здравейте, приятели!

Това е началото на една поредица, в която ще презентирам много стойностни за мен  хора, които познавам лично. Някои от тях са малко известни на широката общественост. Иска ми се да бъде дадена повече гласност на техните книги. Тези хора са прекарали една част от живота си по комунистическите лагери и затвори. Представили са своите спомени от този период в книги. Тези малко известни произведения искам да предложа на вашето внимание като нещо наистина скъпоценно и непреходно, понеже съдържат Истината за зловещите времена, след преврата на 09.09.1944г. Времена на чудовищна и ненадмината по своята жестокост комунистическа стихия, която  само в България отнема хиляди  човешки животи.

Една от тези книги се нарича: „Свидетелствам под клетва“, написана от Дянко Марков.

Когато отивам в дома на Дянко Марков, вратата ми отваря самият той. Усмихнат, сърдечен, с една никак неотговаряща на възрастта му, непривична жизненост. Беше изключително зарадван на тази среща – кафе, кекс, наоколо пълно с книги, от всички страни – по рафтове, в библиотеката и просто така върху шкафовете – книги и пак книги. Говорим… Успях най-накрая да отклоня намерението му да ми подари една от своите книги с думите, че искам просто да вложа някакви финанси като акт на благодарност, а иначе ценността на книгата му безспорно надвишава паричната си стойност. Получавам и брой от вестника му, по-късно и документи и покана за присъединяване към съюз „Истина“…

Ето част от биографията на Дянко Марков. Той е роден през 1922 г. в Плевен. Майка му е гимназиална учителка, а баща му е убит веднага след 9 септември 1944. Дянко Марков завършва Военното училище на Негово Величество. Произведен е в чин подпоручик на 3 март 1944г. Участва във Втората световна война като летец-бомбардировач от 5-и въздушен полк и се бие срещу Германия. Награден е с орден за храброст.През август 1948 г. е осъден в процеса за т. нар. Втори легионерски център.

През 1948-1952 г. е политически затворник, като освен през затвора, минава и през най-големия политическия лагер на остров Персин, до Белене. След промените е избран за народен представител от Български демократически форум в СДС в 37-о и 38-то Народно събрание. Бил е председател на БДФ,  главен редактор на списание „Един завет” и на вестник „Истина”. Дългогодишен организационен секретар е на съюз „Истина”.

В книгата „Свидетелствам под клетва“ авторът описва едно от най-тежките си преживявания – неговото затваряне, в началото на комунистическия терор, в една подземна шахта:

Поручик, арестуван сте… Отведете го в шахтата… Слязохме в мазето, водещият ми отключи врата, изад която към пода залитна почти безчувствен висок млад мъж. Фелдфебел-школникът го прихвана ловко през кръста, а с другата ръка ме блъсна на освободеното място. Захлопна вратата. Ключалката щракна. Моят свят остана отвън и никога нямаше да се върне: до края на дълголетния ми живот. Но още не знаех това.

Моят нов свят започваше с „килия” с размерите 50 на 50 сантиметра. Кофа за отходната нечистота заемаше почти целия под. Нямаше прозорец. Дупка над вратата с размер на тухла бе отворът за въздух. Вратата просвределена с дупка-шпионка; без стъкло, да не би някой заключеник да успее да го свали и пререже вените си.

Първите денонощия в „шахтата” аз не мигнах… Когато и третият ден изтече, без да бъда повикан на разпит и без да ми бъде предявено някакво обвинение, аз разбрах, че каквато и да е конкретната цел на мъчителите, чрез този продължителен инквизиционен режим те искат да сломят физическата и волевата ми устойчивост и да ме превърнат в друго същество, покорно изпълняващо тяхната воля….

Последното, което разбрах в тия часове на размисъл, бе, че и в тоя мой бъдещ живот, който си представях мъчителен, безнадежден и опозорен, честта и човешкото достойнство ще могат да бъдат отстоявани също тъй успешно, както и в предишния, стига човек да съхрани основите на своята душевност от разяждащата стихия на безнадеждността, съблазънта и малодушието… Реших, по едно денонощие ще посвещавам да мисля за най-близките си: майка ми, тримата ми братя и момичето, което обичах. След 5 денонощия щях да реша какво да правя.

Ето че времето на комунизма свършва, започва преходът. Съществува ли демокрация у нас през всичките тези години на преход? Ето какъв отговор на този въпрос дава книгата:

Понятието „демокрация“ приляга само като черна ирония на състоянието, в което се намира Отечеството ни. За това състояние неотдавна предложих определение: демократична метаморфоза на комунистическото всевластие.

Време е да научим истината за онези времена, да я разпространим, да я кажем на нашите деца, на хората около нас!

Избити са, в повечето случаи по най-жесток начин, над 20 000 невинни, несъпротивляващи се хора…  Като изключим точните данни за Народния съд – 2730 смъртни присъди, историческата ни статистика не разполага с данни за избитите без съд и присъда, умрелите в затвори и лагери, безследно изчезналите…

Историите на личности като Дянко Марков са вероятно стотици – повечето от тях напълно неизвестни на нас, тъй като самите хора  се водят безследно изчезнали. Комунистическата диктатура години наред системно и последователно заличаваше Истината, историците от този период пренаписаха учебниците. Сега обаче, когато необратимо настъпва ново време, когато хора като Дянко Марков се осмеляват да говорят и пишат за преживяното от тях тогава, лично аз мисля, че си струва  да ги подкрепим и да разпространим техните истории!

%d bloggers like this: