Новият закон за образованието, нашите учебници и … един древен, древен глад, за който вече сме забравили.

Default

Нов закон за образованието, нови учебни програми и още по-нови учебници. Само ние сме си същите…

Все същата стара, стара апатия, същият безвкусен делник,  който изстисква и малкото останала радост у теб.

Ежедневие – чинове, прозорци,  класни стаи, учебници….

Един закон и правилник към него, друг закон – ново постановление.

„Разрешаваме“, „забраняваме“, „задължително“….

Вазов стана задължителен и за един масов процент от младите  хора – вече досаден. Влезе във всички учебно-изпитни програми, във всички матури (малките и големите) и почти излезе  от сърцата на децата!

Задължително!

Задължителна предучилища от 5 години, после от четири, даже от три.

А там, някъде, далеч, далеч, заровен в миналото, стои древен като времето кладенец, чиито води все още могат да изцеляват и съживяват.

Истината за нашето минало, истината за парливия възрожденски глад към просветата е, че тази страст започна не от ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ  разпоредби на нечие Министерство, а от жертвите, страданията, преживени през дългите битки и гонения; от безсънните нощи, прекарани над книгите,

на двамата Солунски  братя, решени  да оставят жива диря след себе си…

на един Хилендарски монах, който не спираше да вика,

и на  много, много други след тях…

Истината за нашето минало не е в апатията, която виждаме около себе си, не е в контрола, който преживяваме ние и децата ни.

Има нещо живо, което все още диша и пулсира , скрито дълбоко в нашите духовни гени – българският глад за знания.

През 17 век даскал Недялко пише в своите спомени за една жестока гладна година, време, в което „един шиник жито се продава за цял грош“. През същото това време,  селяните от неговото село (Аджар) дотолкова копнеят да си вземат една книга – дамаскин, че събират  кой колкото има. Някой продава вол, друг крава, трети теле, други кърпи, накрая успяват да съберат 40 гроша и си купуват книгата, която се чете от няколкото грамотни човека тогава на всички останали.

Ето това аз наричам глад, който не може да бъде сътворен от нито едно министерство, нито побран в какъвто и да било учебник, понеже се е родил преди тях!

И е роден отгоре, в най-естествената и автентична атмосфера, която е съществувала най-напред – семейството и общността, в голямото патриархално семейство на задругата!

 

 

 

%d bloggers like this: