Обикновените хора

 

Обикновени хора, с още по-обикновени животи и  съдби. В масовия процент от примерите, нашата история е променяна точно от такива личности – „малки“, наглед напълно предвидими и обичайни. За тях няма написани обемисти книги, не се провеждат церемонии и конференции в тяхна памет и обикновено като търсиш  снимки в нета,  повечето пъти не откриваш нищо.

А когато решиш по-упорито да изследваш тези съдби, се появяват тук-там по едно-две редчета и то написани, за да доизградят ореола около личността на някой друг – общоприет наш национален герой.

Нищо лошо с националните ни герои,   в този блог има толкова статии за Левски например. Само че, може би по-често трябва да питаме себе си какво всъщност представлява героизма и какво ние самите влагаме в лексикалното съдържание на тази дума – „герой“?

Скоро ми се наложи да пътувам до Пазарджик, за да издирвам различни материали.  Толкова трудно беше да се открие информация за така наречения ЧЕРВЕН  СТОЯН  (Стоян Ангелов), който е бил един от първите протестанти в Пазарджик, близък приятел и съработник на Левски. Приютявал е в своя хан не само Левски, но и Бенковски имало е и протестантски събирания там. С толкова питане и разпитване от наша страна, ( в Историческия музей също нямаха информация), накрая се разбра, че мястото, където е бил този исторически хан, е отчуждено по времето на комунизма, сега там имаше единствено паметна плоча. И най-вероятно тъй като става въпрос за протестант, запазената  информаця за него е (преднамерено) доста оскъдна. И ето какво пише за  Стоян Ангелов:

„Най-често Левски обичаше да отсяда у Червен Стоян, от Ени Махала.“

Там са били и някои от сбирките на Комитета. На тях е присъствал и един друг „малък“ и „обикновен“ герой, който е бил и много близък помощник на Левски – НИКОЛА РЪЖАНКОВ. Той е, който придружава Левски в едно от последните му пътувания към Неговата Голгота.

Всички знаем за залавянето и обесването на Апостола в последствие, но малко от нас някъде ще прочетем, че всъщност  Ръжанков е  платил с живота си  за това, че е бил сподвижник на Дякона. Заловен от турците, Ръжанков е жестоко бит и изтезаван. Подлаган е на нечовешки мъчения, за да разкрие членовете на Комитета. Не издава никого. Но заболява тежко и  малко след това умира.

Хора, герои, съдби – с една дума… история!

Наша е отговорността дали ще изберем да следваме обичайните дискурси на героичното битие, които ни чертаят познатите книги, най-често срещаните портрети (почти във всяка държавна институция),   учебниците и  стихове дори….

Или ще тръгнем по следите на тези другите,  „невзрачните“, без снимки и стихове. На тези като теб и мен – хора, които са рабрали и приели своята мисия (узнали са какво е предназначението им на тая земя) и просто са го изпълнили – повечето с цената на живота си дори!

 

 

 

%d bloggers like this: