Отново за ДИМИТЪР ТАЛЕВ и КОМУНИСТИТЕ, или „в защита на българщината“

Книги, книги и пак книги…

Обичам да ги разглеждам и прелиствам, да ги чета. А те са толкова различни и еднакви – едни ухаят на интимност и споделеност, други просто предават някаква история. Като че ли общото между тях обаче е, че във всяка книга нейният автор е оставил частица от себе си, къс от сърцето си. Затова е важно какво четем и как го четем.

Съвсем скоро ми попадна четвъртият том от поредицата на д-р Иван Гаджев – „Лушин – никога вече комунизъм“. Пълен е с документи, архивни материали, спомени, свидетелски разкази и преживявания на осъдени от така наречения „Народен съд“.

Това, което на мен лично ми направи впечатление, бяха спомените на Асен Рашев, единият от братята Рашеви, и тримата подложени на зловещи опресии и преследвания от страна на комунистите.

През 1948г., откаран за пореден път в лагера „Куциян“,  Асен Рашев среща там и Димитър Талев. Талев е болен, измъчен от глада и мъченията в лагера, от непосилния труд.

Вместо оплаквания обаче, това, което Асен чува от писателя е:

Асене, българският народ е надживял много усилни години, и това чудо ще мине. Бъди горд, че си тук в защита на българщината!

Ами ние? Какво направихме ние с тази пазена с цената на толкова жертви и сълзи българщина? И помним ли въобще стойностните завети, които Талев и още много като него са ни дали…

И как да ги помним, като не знаем за тях – та десетилетия наред те бяха изключително грижливо укривани и  унищожавани от комунистите.

От Паисий – през Ботев и Левски, та до Илия Йовчев, Захари Стоянов, Стамболов, Методий Кусев, Талев – един и същи рефрен:

Народе????

Защо се срамуваш да се наречеш българин?

Знаеш ли кой си!

Бъди горд!

…в защита на българщината!

 

%d bloggers like this: