Размисли…..

N676835425_1298976_562

Здравейте,

Споделям някои размисли от статии, изследвания и интервюта на историка проф. Николай Овчаров относно нашето минало. Според мен, е важно да знаем и доброто, и не толкова приятните факти от миналото ни, трябва да познаваме истинската си история, за да знаем кои сме и най-вече КОИ НЕ СМЕ:

“ Националният нихилизъм до такава степен е отровил българския народ – казва Овчаров –  че често пъти дори историците се питат дали миналото ни величие се е случило някога. И тогава идва ред на историческите паметници, призвани да съхраняват и припомнят древността.

9.. и 10. век Средна и Източна Европа се поделят между две могъщи империи, чиито почти хилядолетен сблъсък е обагрил политическата картина на този регион. Това са Източната римска империя, наричана по-често днес Византия, и България.

Сега България е малка и слаба държава, зависима от прищевките на Великите сили. Съвременният българин трудно може да си представи огромната имерия, простряла се от Карпатите до Бяло море, от Днепър  до днешна Унгария.

Във Второто българско царство, в кореспонденцията на българските владетели със западните крале и Папата през XIII-XIV век – при цар Иван-Асен Втори и неговите наследници особено, а и при цар Иван Александър през XIV век виждаме, че те са наричани императори. Впрочем, титлата „цар“ е фактически славянският вариант на императорската титла. Идваща от „цезар“. Тя означава император. Българските владетели винаги са преследвали целта- създаване и утвърждаване на могъща империя. В най- пълен план тя е постигната по времето на цар Симеон през IХ-Х в. и на цар Иван Асен II през ХIII в.“

Българските царе не просто се наричат „императори“, по думите на Овчаров, те доказват това в цялостната си политика, те имат имперско самосъзнание и подобно мислене и менажиране дори в строителството, литературата, философията.

Най-общо казано, има три големи разцвета на Средновековна България. Единият е по времето на цар Симеон, който е наречен „Златен век“ и заради развитието на просветата и културата.  Другият голям период е в началото на Второто българско царство при цар Калоян и цар Иван-Асен ІІ, в който България отново придобива своите граници, разгромява своите съперници кръстоносците и епирския деспот Теодор Комнин, обявил се за император. И третият период е XIV век, времето на цар Иван Александър – т.нар. „Втори Златен век“.

„Може би едно от най-важните неща за една империя е писмеността, просвещението – продължава Овчаров. В края на краищата именно българската империя става люлка на славянската писменост и оттук тя поема към други православни държави – Русия, Сърбия, Влашките княжества от XIII-XIV век. В тези княжества, както знаем, официален език по това време е именно българският. Естествено, трябва да се има предвид и богатото ръкописно наследство на Средновековна България, което, за съжаление, е доста унищожено.“

Някъде прочетох, че единствено Истината може да ни направи свободни. Лично аз смятам, че познаването на действителната ни история ще ни помогне да се избавим от малоценности, робско мислене и самосъзнание, гордост, мания за велiчие….

За да успеем да открием истинското си духовно наследство и идентичност.

%d bloggers like this: