Ревността на Паисий през вековете или още от духовните прозрения на някои българи за нашата „освободителка“

Здравейте, приятели!

Скоро ми попаднаха интересни мисли и факти отново относно панславизма и Русия, които искам да споделя.

Ето извадки от едно писмо на Захари Стоянов до руския публицист Аксаков, един от най-ревностните идеолози на панславизма, в което писмо ясно е дефинирана идеята на панславистите – идея, възприета и разпространявана и от българските русофили, които Богоров, от своя страна,  нарича „подлизурковци“.

„В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканските държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на русите, или, по-ясно казано, те трябва да по­гълнат от вашата държава. Колко сте жестоки покровители. Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост, за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост. Каква правдоподобност в думите на един наш стар деятел, че вие не знаете граматиката, защото не правите разлика между твой и мой!

 И защо налитате като орли на нашата нещастна земица? Малка ли е вашата държава? Не ви ли са до­волни сто милиона верноподаници, състоящи се от 10—15 народ­ности? Не ви ли стигат два милиона солдати? Искате съединението на славяните в едно цяло. Много доб­ре; мисъл прекрасна, към която всеки славянин трябва да се стреми. Коя славянска малка държавица няма [да] се счита ща­стлива да бъде в съюз с велика Русия, да има на помощ ней­ната мощна сила. Но вашето желание за съединението на славян­ските племена е чингизхановско……Вие искате отживелите византийско-татарски начала. Вие искате да млъкне всяка народност , всяко разумно същество да се възхи­щава от цар-колокол и цар-пушка, да няма разлика меж­ду твой и мой, да тържествува само православието, вашето православие, което е по-лошо и от идолопоклонството…..вие искате да се върнат народите във века на татарщината.“

 В своята книга „Русия на изток.Историческо изследване на руската политика на изток и частно – в България“, написана през 1898 г.  племенникът на Г. Раковски – Кръстьо Раковски пише:“ Ние трябва да разберем, че опасността за нас иде от Русия и към нея трябва да се води систематическа отбранителна политика…В разбирането на тази политика е спасението на България и рано или късно тази политика ще бъде политика на мнозинството от българския народ.“

Силни думи!

Винаги е имало обаче и хора от другата страна – българи, които са давали мило и драго да видят България под „крилото“ на Русия. Някои от тях са били Софроний Врачански, Бумов, Цанков…. хора от другата страна, чужди на българското…..

„О, неразумний юроде…!“

Библиография:

1. e-vestnik.bg.

2.“Про и Анти “ (2010г.)

%d bloggers like this: