Ръката на Татко

 

t3OopLgYES0

Този спомен е толкова жив и истински в мен, така жарък и неустоим като детски плач. Споменът за ръката на татко. Обичах това „място“, обичах тази ръка. Каквото и изпитание да стоеше пред мен, или пък страдание, през което трябваше да мина, аз знаех, че винаги мога да се „скрия“ там – да се хвана за протегната ръка на моя баща и заедно да преминем отвъд.

На стоматологичния стол, вече като студентка, отново здраво стисках тази ръка, докато траеха сложните и болезнени процедури. А той стоеше до мен, там, вътре в самия кабинет, напълно пренебрегвайки недоумяващия поглед на стоматолога – все пак  бях вече голяма. Но това нямаше значение, та нали се бях прибрала от другия край на България – на село, за да минем заедно с него през това…

И заради тази ръка.

Баща ми си отиде отдавна, но споменът.., този спомен е все още така жив и действителен – колко пъти съм намирала себе си, скрита там, в неговото време, в усещането за тази ръка…

Уют, Сигурност, Топлина, Обич!

Мисля си за нашия народ, който понякога изглежда именно като едно осиротяло, объркано дете, което не познава своя Баща, но не го и търси.

Личности като Стоян Михайловски, Ботьо Петков, Славейков, Захари Стоянов, Ботев, Левски,  Методий Кусев,  Дянко Марков…, които са оставили своите Бащини послания, завети и пример – (такива, каквито са били наистина тези хора) са или съвършено непознати за  съвременните поколения, заличени преднамерено от идеолозите на комунистическия режим, скрити от нас; или са вече забравени.

Знаем ли кои всъщност са били Илия Йовчев, Неофит Бозвели, Йоаким Груев?

Всяко име носи по една протегната ръка – ръката на Татко! Която можем да уловим като народ и да минем на другия бряг.

Техните думи, послания, истории носят лек и възстановяване, прошка и надежда, сигурност и здрава основа.

Иначе, ако пренебрегнем тия завети, ще продължаваме отново и отново да се въртим в кръг и да обикаляме пустинята като ония старозаветни евреи, които така и не влязоха в Обещаната земя, ще продължаваме да се лутаме през вековете и да повтаряме едни и същи грешки.

А е толкова просто:

Бащи и синове!

Бащи и дъщери!

И едно цяло поколение, което здраво стиска – ръката на Татко!

%d bloggers like this: