Спомените на един русофил

download

Академик Михаил Маджаров е живял в периода от 1854 до 1944г. Той  е български  политик, народен представител, бил е министър на вътрешните работи, министър на войните, министър на външните работи, кмет на Пловдив, писател. В един период от време Маджаров е доста актуална и активна фигура в българското политическо пространство. Той е и един от най-ревностните русофили в България, заедно с Иван Вазов. Негови биографи и изследователи го определят като личност „с ярка русофилска насоченост“.

Известен е случаят  на Великден 26 април 1926 г. в Ерусалим, в руския православен храм „Вознесение”, когато  Маджаров пее дитирамби за панславизма и православната руска душевност.

По времето на управлението на Стамболов и той, и Вазов са принудени да емигрират. Маджаров познава и контактува с ключови фигури от Русия през периода на руското управление в България, след войната през 1877 – 78г.

От писателската му дейност внимание заслужават неговите „Спомени“. Те представляват една голяма като обем книга, в която той предава свои преживявания, важни събития, прави характеристики на отделни личности.

От казаното дотук за  Маджаров бихме могли да предположим, че  тези негови Спомени ще са пропити от русофилство – съзнателно, целенасочено, ясно заявено. Да, така е!

За мен лично обаче представляваха изключителен интерес определени откъси от тази книга.

Завършил Робърт колеж, Маджаров си спомня за американските и английските мисионери като за едни много достойни личности и добре подготвени предагогически специалисти, хора, които никога не смесвали преподавателската си работа с  пропагандирането на своята протестантска вяра.

„Предположението, че България ще послужи като мост на руските ЗАВОЕВАТЕЛНИ ПЛАНОВЕ  плашеше еднакво и американци, и англичани.“ – пише М. Маджаров относно мисионерите.

Не може да се отрече тяхната прозорливост, оказаха се прави!

Имайки предвид споменатото вече подчертано русофилство на автора, много интересни и любопитни са наблюденията му относно посрещането на руските войски в някои български провинциални градчета като Копривщица например. Маджаров предава спомените си относно изтеглянето на турското население, прогонено от „освободителните“ войски:

„Правеше ми впечатление, че тук (Копривщица) хората разказваха много повече потресни сцени за страданията на изселващото се турско население…, отколкото за подвизите на освободителните войски, които те едвам бяха видели.“

Въпросните редове отново разрушават митовете, изградени в умовете на няколко поколения българи – за голямата радост и ликуване, с които били посрещнати руснаците след войната през 1877-78г.

„От руските войски през Копривщица бе минало само едно малко отделение, колкото да познаят копривщенци, че има промяна на режима. Това малко отделение се бе спряло  само за един ден и една нощ, колкото да изгони или залови закъснели турски бежанци….

Милостиви копривщенки даваха по едно коматче хляб на изгладнелите деца… …Някои спираха турските семейства да се огреят, но те бяха много изплашени.

Разказите си за турските страдания някои копривщенци придружаваха с изказването на искрено състрадание“

Пребиваващ през периода на руското временно управление над България в Пловдив, Маджаров предава и разговорът, който е трябвало да водят, той и още няколко поканени лица, с руския императорски пратеник, който от самото начало съвсем прямо ги попитал кои са причините, че населението в техния окръг не желае да се примири с новия ред?!

Е, това май наистина променя представите ни за онова време! Какво всъщност се е случило? Истината, казана от един русофил, предпочел да остане обективен към фактите.

Искрено вярвам този тревожен, непримирим дух, жаден за независимост, който са носели както Левски, З. Стоянов, Стамболов, така и едни съвсем обикновени неизвестни българи – мъже и жени – да успее пречупи страха, малоценността и чувството за незначителност, вкоренени  в българската колективна психика и от дълбочините на нашите гени да избликне като артезиански кладенец оня непреодолим копнеж по Истина и свобода!

 

Библиография:

Михаил Маджаров ‚Спомени, С.,1968г.

 

%d bloggers like this: