Стефан Стамболов „Дневник“

 

Преди известно време ми попадна Дневникът на Стамболов. Това са  три тефтерчета, в които той си е водил записки, бележки, споделял е свои преживявания, тук той прави характеристика на определени политически дейци, коментира международни събития. Определено си заслужава човек да го прочете.

Лично на мен този дневник ми даде една ясна картина (или поне отчасти такава) относно това какво всъщност е представлявал животът на Стамболов в този период – битките, които е трябвало да води, и най-важното какво е било в сърцето на този наш уникален държавник. Най-дълбокият мотив, който е управлявал цялото му същество, това е била любовта към България! Патриотизъм, който неминуемо е довел до една непреодолима ревност да види родината си свободна духовно, политически, социално.

Един от най-подлите,  безогледно агресивни и коварни врагове, с които той перманентно е бил в конфронатация, това е Русия и нейните държавни представители. Русия със своите  вековни аспирации към завладяването на  нашата страна, тъй като, за зло или за добро, България се оказва пречка именно по  пътя на Русия към  Проливите.

Животът на Стамболов , така, както може да бъде видян от  неговия личен дневник, е бил един нестихващ стремеж да разкъса жестоките мрежи, да изяви и изобличи  коварните намерения на „освободителите“ ни.

Ето част от този Дневник:

„Какви хора бяхме тогава (1876г.) ние, които разклатихме и подкопахме цялата турска империя? Няколко горещи и екзалтирани патриоти, силни с вярата в своето право и свято дело, готови да умрат за идеята, която проповядваха; фанатици, които предпочитаха смъртта пред позорното робство и които пред нищо не се спираха, от нищо не се бояха само да се увенчае делото им със сполука…

Тогава ние с ненавист и омраза гледахме не само на турците, но и на немците, австрийците и англичаните, които високо викаха, че Русия не идва да ни освободи, а да ни пороби, завладее и погълне…

От тогава минаха 10 години и днес всеки разумен българин, всеки патриот, като вижда какво вършат русите в България, ще признае, че са били прави да ни предупреждават така…

Като разбрахме, че Русия иска да ни унищожи, да завземе земята ни, да погълне народността ни, да се намести в къщите ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се започна една страшна и непримирима дипломатическа война между нас и Русия.

Война между „освободители“ и „освободени“, между  силния Голиат и малкия Давид…“

И по-нататък, нещо, което е толкова валидно и актуално за нас именно сега, в тези наши преломни дни:

„О, Боже, може ли да говорим за Отечеството ни и за себе си в тези трудни времена? Не е ли дълг свещен на всеки български патриот да забрави за себе си и да гледа да спаси Отечеството си, даже да се наложи и да се пожертва за доброто му? Какъв е тоя егоистичен патриотизъм?“

Стефан Стамболов, 1886г.

 

 

%d bloggers like this: