Стоян Михайловски, „Метаполитика“

Метаполитика. Стоян Михайловски

Брилянтни и много истинни мисли  има в почти неизвестната книга на Стоян Михайловски „Метаполитика“. Предлагам да прочетем някои от тях, които са толкова валидни за нас днес:

„Който е заробен вътре в душата си, той не може да бъде свободен в постъпките си, в отношенията си с хората….Робът, еманципиран ненадейно, освободен изведнъж да действа както си ще, ще сее наоколо си робско заслепение, робска развала, робска психика, робски упадък. Той не може да даде друго, освен това, което носи в себе си – душевна болка, той не може да не заразява. …

Свобода външна няма и не може да има без свобода вътрешна….

За една нова България са потребни преди всичко нови българи, т.е., нов външен живот е невъзможен без обновление отвътре.

….

В страната ни се подвизават грамадно количество улични политикани, т.е. хора, търсещи политическа плячка.

България е класическа страна на заблуждението. Действителността не съществува за младия политикан, когато тя пречи на неговите химери. Той е свикнал да прецежда истината, да пресява същината и да отхвърля това, което му противоречи….

Ако управляващите знаят, че всеминутно са контролирани от обществената съвест – те ще бъдат въздържани и умерени в делата си. Ако те обаче знаят, че обществото е духовно сляпо, некадърно да упражнява никакъв политически надзор, те ще своеволничат, вилнеят, беззаконстват.

В страна като България, където народът сто пъти е давал неоспорими доказателства, че не е способен по един сигурен и безметежен начин да си избира свестни управляващи, а напротив – поверявал е своите жизнени интереси на злоумишлени престъпници. В страна, където тълпите могат да издигнат своите минутни любимци до най-високите стъпала на държавната йерархическа стълба, но не са кадърни да им дадат дълготрайна подкрепа, а правителствата са принудени да търсят подкрепа от банки, чужди държави,…подкупни рицари на ножа, търговци на перото и жълта преса, спекуланти с божието слово…В такава страна не може да се каже, че има неопетнени политици. Има по-скоро политици, които не са имали случай да се опетнят.

Свободата носи живот у народи, които са я получили постепенно, успоредно с тяхното културно развитие. Свободата е смъртоносна за народи, които са я получили изведнъж, при пълна липса на политическо възпитание. Свободата не е цел. Целта на живота е нравствено и духовно усъвършенстване. Свободата е средство, оръдие, сечиво. Това сечиво не бива непременно ползотворно, ползата от него зависи от начина, по който ще си служим с него. То може да ни облагодетелства, може и да ни съсипе….

Обновлението на обществения ред трябва да върви след обновление на духовете.

Нищо не е така неморално както власт без отговорност.

Първата от всички свободи е да се откъснем от апатията, безразличието, инерцията.“

 

 

%d bloggers like this: