Стоян Михайловски

 

356659_375_282_4x3

В настоящата статия публикувам различни извадки от отделни произведения на Ст. Михайловски, които са много рядко срещани в публичното пространство, някои от тях са съвсем преднамерено зачеркнати или оставени на заден план, а самият писател е обявен за „отчужден от българския литературен процес“, „неуспял да реализира творческата си дарба“. Произведенията му  са негативно етикирани като:  пълни с „философско-моралистична религиозност и абстрактност“. И, естествено, заключението на тези наши критици и изследователи е категоричното: „не е блестял с особени художествени качества“ ?!

Е, зависи какво точно е  разбирането ни за художественост. Ако тя означава идеализация и преклонение към „авангардната“ революционна лирика, възпяваща Партията, пролетарското движение, „светлото“ социалистическо бъдеще, да, от тези автори Михайловски със сигурност е „отчужден“.

Ако ли пък  става въпрос за критици и изследователи от последните години, след Прехода, от тях Михайловски е обявен пък за: „неспособен на социално адаптиране“, „писател, който стои доста странно в контекста на съвременните национални културни процеси“?!

Може би и това е истина, тъй като някои от съвременните изследователи, за които текстовете на Михайловски са трудно четими,  са по- склонни да нарекат творбите на Александър Вутимски, (който е първият в нашата литратура автор на стихове с хомосексуална тематика, и то стихове, разкриващи агресивна хомосексуална еротичност!!) – „прогресивни“.

По тази причина смятам, че повече читатели, особено  младото поколение, трябва да познават дълбоките богатства на мъдростта, които извират от текстовете на Стоян Михайловски, тъй като няма да открием тези стихове и мисли в учебниците, нито в популярната ни литература.

Ето ги  и тях:

„Пази ме, господи от зли човеци, така се моли всеки, но никой във молбите си не казва:“О,Боже, зли дела, когато върша, пази добрите хорица от мене.“

Който е решил да бъде  влечуго, няма право да се оплаква, че го тъпчат.

Гъвкавата съвест е порок, гъвкавият ум е добродетел.

Недейте си въобразява, че истината ще пробие сама по себе си –  само защото е истина.

Пълзиш ли, страх от падане  да нямаш. За да паднеш, първо би трябвало да си вървял  изправен.

Да! За беди ще бъдеш непристъпен, недосегаем за вражди, докато пълзиш.

Неволя няма там, където няма упорна, непоколебима воля. Бой няма, няма кръв, кога боецът съперник търси със железни мишци, а намира само врат преклоне

О, да, пълзенето  е най-голямата гаранция за живот спокоен, за дългоденствие, за трайна радост. За пълни непрекъснати сполуки.

Напразно някои търсят опора в добродетелите крепки. Злочестина , говорят подлеците, доволните и весели влечуги, злочестина не стъпва там, където презрението царува.

Идеята създава герои, интересът създава хитреци.

Опитността е като физиономията, не се заема, всяко човешко същество трябва да си има своя.

Любовта прощава винаги, самолюбието никога.

Нека си го признаем откровено, ние, проповедниците на свободата и правдата, българският народ стои равнодушен пред нашите проповеди.

Мнозина мислят, че велик човек значи велик ум. Не  – човек – енциклопедия, или човек – библиотека никога не могат да извършат нещо велико. Велик човек значи велико сърце!

Има времена, когато ни се струва, че Бог бере черешите една по една , а дяволът ги брули с прът.

Най-свободно  е онова общество, в което има най-много хора, които са способни да се изхранват чрез частен труд.

Паднат ли хората на колене пред теб, твоята изправена снага и твоята  вирната глава ще минат непременно за исполински. Деветдесет и девет на сто от величието на великаните произхожда от клякането на поклонниците им.

Какви чудеса върши световното овчеумие. Масата народна не иска да мисли  самостоятелно , а се радва на готови преценки.

(„Недомлъвки“)

…….

Доблестният човек служи на рода си, себелюбивият политикан си служи с рода си.

Укривай добрите си дела! Добродетел, която произвежда много шум, и която е жадна за много разгласяване, скоро се превръща в порок.

Много са пътищата, по които върви гордостта, но накъдето и да върви, има една среща, която тя не може да избегне – с унижението!

Историята на всяко възраждане е историята на едно мъчениечество.

Искаш ли да работиш за общото благо – не чакай удобно време и благоприятни минути, създай ги сам.

(„Из тетрадките на философа и метаполитика“)

…..

Народът намира понякога доста енергия в себе си, за да се защити от действията на лошите хора. Ала никога той не е бил в състояние да се защити от бездейността на добрите хора.

Едночасово дело на справедливост струва повече от 20-годишно коленичене пред олтаря.

Когато срещна случайно истини в български вестник, скърбя от все сърце – горките истини, как се компрометират.

Характерът може донякъде да поправи вредата, причинена от липсата на талант, но талантът не е в състояние ни най-малко да поправи вредата, причинена от липсата на характер.“

(„Недомлъвки и апофтегми“)

…….

„Непрестанно, повседневно, ний ще мълвиме: „Господи Боже, ако си Бог на правдата, дръж сметка за всичко станало, и дай ни да видим възсиянието на новата пасха, пасхата на възкръсналата българска сила!“

(СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ в. „Напред”, г. І, бр. 138, С., 28 ноември 1919 г.)

……

Една нация, решена да жертва всичко за своята независимост, е непобедима.“

Абсолютен принцип е, че един народ не бива да загине от ръката на институциите, които са натоварени със задачата да го запазят.

“Силата – със сигурност – е помощничка на правдата, тя е необходим инструмент за човешките неща, едно уредено общество не би могло да мине без нея. Всъщност, докато правото е потъпкано от насилието на законните власти, по какъв друг начин би могло да бъде възстановено, освен чрез сила?

В Америка, Англия, Франция, Холандия вече ни дадоха пример.

В тези случаи силата се нарича Революция!

Но силата може да се приеме единствено като начин за съпротива срещу потисничеството, а не като средство за потисничество!”

„Нищо не може да се очаква от добрата воля на правителствата и от унизителната филантропия, от двуличната доброта на онези, които се наричат пастири на народите.

Нека кажем на народа, че съзнанието за собствените му сили вече се събужда! Под грохота на неговите искания загнилата цитадела на стария свят се разклаща и накрая ще рухне!

Напред, напред! Прогресът се свежда до това да се осмелиш да поискаш, да искаш въпреки всичко.

Без борба няма социална правда.“

“Тази политика – да си служиш с кръста в дух на покорение – е най-лошата  политика! Това вероотстъпничество- чрез проповед на попа да размътваш съвестите, за да ги направиш да се откажат от националното си знаме, е най-лошото вероотстъпничество!“

“ Най-важната поука, която ни дава историята на миналото, е, че нов ред и подновен дух са неразделни, че те са едно и също нещо, че въобще човешките действия не могат да бъдат друго нещо освен конкретизирано духосложение.

Иначе казано, истинският обществен прогрес е въпрос на превъзпитание; пътят на прогреса е път, който върви от нов човешки тип към нов тип на общество, от пресъздаване вътрешно към пресъздаване външно.

Тази истина е формулирана у много историци и по следния начин:

Прогресът не е друго освен поука от живота, придобивана постепенно и постепенно превръщана в реформи.“

(СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ, 1901г.)

…..

„Ако властникът знае, че е непрекъснато контролиран от общественото мнение – той ще бъде въздържан и умерен в делата си и постъпките си. Ако той знае, че обществото е духовно сляпо, некадърно да упражнява никакъв политически надзор – той ще почне да своеволничи, да вилнее и да беззаконствува….

Политиката у нас е поминък, а не една цялост от познания, дарби, умение, опитност и человековедение.“

(СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ „Как западат и се провалят държавите“)

 

 

 

Previous Post
%d bloggers like this: