Съвест за два лева, или жестокото убийство на свещеника Ангел Чолаков от русофилите през 1886г.

 

Ех, този Захари Стоянов – такова богатство е неговата публицистика, особено статиите, които са малко познати и тепърва се нуждаят от изследване и анализ!

Една от тях , публикувана във в. „Независимост“, бр.21, от 24.05.1886г., е посветена на живота и смъртта на  поп Ангел Чолаков, както са го наричали тогава. Героят от Съединението!

Няма много писано за този човек, още по-малко известни  са пък истинските факти от живота му и причините за неговото потресаващо – жестоко убийство.

Израснал в будно, родолюбиво, възрожденско семейство, Ангел Чолаков е  личност, която с неоспоримите си лидерски качества, мъдрост и умение да вдъхновява, се превръща в един от истинските „виновници“ за успешния край на Съединението. Той е част от лидерите, които заедно със Захари Стоянов, Никола Кръстев, кап. Коста Паница и др., го подготвят и осъществяват.

Години преди това, според свидетелства на съвременници на свещеника, при идването си в Новаково, (родното място на поп Ангел), Левски търси връзка именно с него и събранието с апостола се осъществява в къщата на поп Ангел. Ето редове от думите на Левски:

„Левски ни приказва. Казваше ни, че не бива да сме баби, че трябва да сме герои, да съюзим целия народ и да прогоним заробниците си…Викаше ни, че скоро ще се освободим…“

Обичта към България и българското сякаш е станала част от духовната същина и характер на този род.

Но не е лесно, когато се налага да вървиш срещу течението, още повече, ако пък си призван да изживееш живота си по този начин. Перипетиите и трудностите, с които се е сблъсквал свещеникът, никак не са  малко.

Ето какво пише поп Ангел в едно свое писмо до екзарха, представяйки ситуация, в която се намира:

„Никога не мислех, че ще бъда преследван така жестоко от наместника на пловдивската митрополия , что-то да я докараме до положението да бъдем лишени аз и семейството ми от насъщния хляб, без да имаме абсолютно никаква вина. …“

И малко по-късно – до Захари Стоянов:

„За нас  идеите, началата ще стоят по-горе от всичко, защото ние не мислим нито министри да ставаме, нито  (висши) чиновници“.

Настъпва Съединението, празникът, славата, радостта… Веднага след това обаче, както знаем, започва истинската битка и истинското устояване – битка за удържането на тази победа, като най-непримиримият наш враг се оказва официална Русия – с нейните представители и тайни агенти в страната ни… Захари Стоянов пише:

„Нека на техните черни души тежи кръвта на поп Ангел, нека тяхната продадена съвест ги безпокои, нека те отговарят пред лицето на народа!“ 

 

Какво всъщност се случва?

Кризата, в която се оказва България, си има своите конкретни параметри – Русия иска детронацията на Батенберг, заради успеха на Съединението и затова, че той не се поддава на нейните провокации. Руската дипломация подготвя, чрез подкупи и измама,  свалянето на княза.

Изборите през май, 1886г. се очертават като ключови за страната ни, затова руските дипломати у нас, с помощта на своите агенти се заемат да провокират метежи и размирици у нас, като целта е те да станат повод за руска окупация.

Поп Ангел е един от кандидатите на тези избори в Хаджи Елес (гр. Първомай), тъй като името му е добре известно – като „героят от Съединението“, свещеникът има реални шансове да спечели. Затова руската дипломация решава да го премахне от пътя си.

В изборния ден, малко преди да започне гласуването, около 500 пияни селяни, насъскани от русофилите, подкупени от тях с вино и с по два лева на човек (осигурени от руското консулство в Пловдив),  обкръжват къщата, в която се намира Ангел Чолаков. С  виковете:

“Да живей Русия и руския цар, той ще ни купи волове, няма да взема данък, а поп Ангел е против Русия.“

 

- те линчуват свещеника, като трошат главата и кръста му, а тялото му е разкъсано на парчета. Така той умира на 35-годишна възраст. Зловещото убийство  разтръсва страната и поп Ангел по-късно е погребан в присъствието на няколко хиляди човека – като герой.  

Ето и съдбата на децата му, за които е напълно подходяща народната мъдрост, която гласи:

“Крушата не пада по-далеч от дървото.“

 Седмица по-късно се ражда третият син на поп Ангел, който е наречен на името на баща си. Синът продължава неговото дело. Той защитава независимостта на България край Одрин по време на Балканската война и получава орден „За храброст”. Най-големият син на поп Ангел, Димитър Чолаков, завършва право и става военен прокурор. Вторият син, Тодор Чолаков, е учител, участвал като доброволец в Балканската война, където обаче умира от холера. Дъщерята на поп Ангел Ивана се омъжва за учителя Георги Ковачев, който е член на Станимашкия таен революционен комитет за Съединението, а също участник в самото Съединение.

Родолюбие не на думи, а на дела!

Колко малко обаче знаем за подобни личности, жертви на престъпленията на официална Русия и колко малко говорим и пишем за това!

Мисля си, че вместо на купчината ненужни конференции и чествания в Деня на будителите, да редим шаблони и заучени фрази от типа на: „Поп Ангел е станал жертва на ниски политически борби…“, нека си кажем истината такава, каквато е била.

Или поне, ако ние не можем, нека оставим хора като Захари Стоянов да ни я кажат, че този герой „е паднал от руски рубли“:

„ Ти умря в борба с чуждата опека, ние, останалите твои другари, ще последваме благородния ти пример!“

 

Библиография:

1.Захари Стоянов, „Средство да имаш врагове“, публицистика.

2.Янко Гочев, „Поп Ангел Чолаков става жертва на първото политическо убийство в свободна България“.

 

 

 

%d bloggers like this: