„Тежко е да седиш до главата на болния“

 

„Tежко е онова чувство, което изпитва човек, когато седи до главата на болния и когато е принуден да му разказва причинитe на болестта, да критикува неговото зло положение и в същото време да не може с нищо да му помогне. Тежко е. Но още по-тежко е, ако с болния, — бил той някое лице или народ, — те свързват  светли и чисти възпоменания, пламенна и искрена любов …
Разбира се, че на тоя свят се намират и такива човеколюбиви личности, които твърде често считат за свой дълг да поседят някой и друг час до постелята на болния, но които, за да не огорчат неговите домашни и да не дотегнат на самия пациент, почти всякога закриват очите си пред истината и започват да говорят такива безсъвестни лъжи и такива отчаяни глупости, които развеселяват до нейде болния и утешават неговите домашни, но които на болестта помагат само с това, че тя си продължава и си остава пак неизлечима.
Аз мисля, — и всеки добросъвестен човек ще  се съгласи с мен, — че ако нашите умни, честни и любящи синове са осъдени да седят до постелката на своето потъпкано, продадено и поробено отечество, то те трябва да постъпят съвсем другояче. Наместо да слушат всякакви врачувания, раздумвания и рецепти, които болните мозъци са нарекли просвещение, образование, търговия, индустрии и т. н., те трябва да се срещнат очи в очи с истината, трябва да възпрат с гърди нещастието и трябва да се погрижат за политическата хигиена на своя народ. Какво образование ще дадете на онзи народ, който няма и не може да има такива училища, из които да излизат човеци, а не автомати? Какво просвещение ще да намерите в оная страна, която е заобиколена с китайска стена и тя не пропуска нищо друго, освен разврат, пиянство и заразителни болести? Каква търговия искате да процъвти там, дето никой не вижда сигурност за своя живот и имот, и дето кражбата е станала държавен принцип, а сиромашията правителствена цел? Най-после, какви индустрии искате да се развият там, където народът е принуден „да работи като вол, да събира като пчела и да живее като свиня?”
Както щете, но щом  всичките тия въпроси са имат своето място и щом ние сме длъжни да помогнем на своя нещастен народ, то преди всичко трябва да се погрижим за неговата политическа свобода.
Извадете затворения из тъмнината, строшете веригите на роба, унищожете у болния причините на болестта му, и вие ще видите какво още трябва на свободния човек или на освободения народ. Но тъмницата се отваря със сила, веригите се трошат с желязо…
И така, ако нашите литературни старци и журнални баби (журналисти), не са в състояние да направят нищо от това, то ги моля в името на здравия разум да не лъжат барем болния и измъчения свой народ, да не покриват делата на неговите тирани и паразити и да не убиват всяко едно стремление, което способствува да се избави народът от робството!“

(ХРИСТО БОТЕВ, „Тежко е да седиш до главата на болния“, в.“Свобода и независимост“, 1872г.)

%d bloggers like this: