Тодор Панов

Тодор Панов

Тодор Панов – според повечето учени той е един от основоположниците на социологията в България. Живял е в началото на 20 век. Автор е на книгата „Психология на българския народ“ и още: „Социално-икономическите утопии“ ,  „Психология на масите и опит върху психологията на българския народ“. Характеристиките и анализите, които ученият прави относно българската народопсихология са верни и задълбочени. Базирайки се на основни категории фактори, които детерминират  характерологията на един народ, Т. Панов анализира по впечатляващ начин българина, българската душевност.

И въпреки това, той е един много непознат учен на широкия читателски кръг – в Националната библиотека  за него не може да се открие нищо, освен книгата му „Психология на българския народ“, издадена в далечната 1914г.  и преиздадена чак през 1992 г.

Причината за това е, че неговите изследвания  са забранени от комунистите и иззети веднага след преврата през 1944г. като „вредна“ и опасна литература.

Лично аз, когато науча, че комунистическият режим е обявил една книга за вредна и опасна, това за мен е ясен сигнал, че тя задължително трябва да се прочете! И винаги дава добър резултат!

Е, да видим какво толкова „опасно“ има в книгата „Психология на българския народ“.

На интересни и доста остри редове може да се натъкне човек, докато чете някои от страниците…И, да, признавам опасно е…, понеже се говори истината!

Авторът е отделил доста страници само за да развенчае мита за нашата „освободителка“ – Русия, бичувана е лъжетеорията за славянския ни произход, или както самият Т. Панов нарича цялата тази глава:“Славянската басня“, оттам и панславизмът, заедно с аспирациите на Русия към завладяване на Балканите, а не освобождаване и т.н, и т.н.

И всичко това е излязло на бял свят в научните среди още през 1914г., после забранено и скрито от нас за десетилетия…

Нека прочетем извадки от книгата:

Такова мнение, че българите са славянски народ, според нашето дълбоко убеждение, няма никаква научна обосновка и напълно справедливо може да бъде наречено – „славянска басня“. Твърде интересно е да се проследи възникването и разпространението на тази басня….

Славянската басня няма под себе си никаква научна почва, измислици са теориите за постепенното превръщане на българите в славяни: превръщане, което по мнението на едни учени е ставало  в разстояние на 150 години,  а според други са били нужни 250…..Те забравят обаче, че  такива превръщания са почти неизвестни в историята, особено пък в такъв кратък срок. Българите са били по-културният народ, от славяните, как така по-малко културният поглъща по-интелигентния?…

Официална Русия не само не се е отказала от своята заветна историческа мечта да завладее  Цариград и Дарданелите, но с всички средства, чрез широко организирана и субсидирана тайна организация, е поддържала и разпространявала баснята за славянското произхождение на народите на Балканския полуостров.

Едно е било ясно за Русия – завладяването на  Цариград и Дарданелите е невъзможно без завладяването на целия или поне на по-голямата източна част от Балканския полуостров….

В своите завоевателни стремления, официална Русия не се е спирала пред никакви подлости, гнусотии и провокации…

Теорията за панславизма е проповядвана от подкупените агенти на руското правителство.

Истината!

Казана преди цял век и то от личност с влияние, основоположникът на социологията и военната психология у нас, който пише знаменателни редове за характера и психиката на българския войник!

Когато изровим такива личности от пепелта на забравата, ние откриваме истината за корените си – относно това какви учени, писатели, революционери и философи сме имали.

Аз смятам, че именно тогава, вече разбрали кои наистина сме, можем да преживеем изцеление в своята идентичност като нация!