Тревожни въпроси

Светът около нас сякаш безнадеждно обеднява.

Бездомни и безродни скитат случайни спомени за едно отминало време, като стари улични музиканти, просещи шепа внимание, стиска уют…

Нашият свят безвъзвратно осиротява от своите идеали, тъжен, като оня свободолюбец Дон Кихот, остарял и помъдрял на своя смъртен одър – без мечти, без идеали, без илюзии – напълно „излекуван“ от лудостта си, изцяло на себе си вече…

Така и ние, нашето поколение -„помъдряхме“…

Няма подвизи, няма герои, няма и свобода.

„Кои сме, накъде отиваме?“ – тревожните въпроси на нашите деца!

„Докога така, докога?“

Преглътнали прямите отговори, търпеливо избягваме упоритите им погледи.

И те си тръгват, загърбили Дебеляновите скрити вопли („Да се завършен в бащината къща“), забравили вече и въпросите си.

Преди няколко дни дойдоха при мен момчета от предишния ми випуск, който се дипломира преди две години, бяха с най-висок успех и най-добрите от всичките паралелки с икономически профил, които сме имали в последните години.Бяха дошли, за да ми кажат „Довиждане“ преди да си тръгнат – напускаха България. Някои от тях са вече в Германия,  други отиват в Прага, повечето, с които съм говорила и говоря напоследък повтарят едно и също:„Тук вече не може да се живее, госпожо, нали виждате какво става…Невъзможно е.“

А са умни момчета, студенти в Техническия университет, в СУ….

И започнаха да ми разправят как се продават и купуват изпити в родните ни висши учебни заведения, кой преподавател  какви изисквания имал и каква точно сума искал – за тройка, за четворка?!

Преди време Левски беше написал в тефтерчето си „Народе“ – с четири въпросителни накрая….

Страната на Левски, Захари Стоянов, Стамболов е като болната обречена жена с кръвотечението, за която разказва евангелската история. Животът ѝ изтичаше от нея. Животът изтича и от България – децата ни я напускат. Онази жена обаче се протегна към Божия Син, докосна се до дрехата Му и получи своето чудо.

Колко? Колко още живот трябва да изтече от нас? Колко поколения ще трябва да изгубим, докато изгладнеем до толкова за Него, че да се протегнем като нация към Дрехата Му?

Да…Тревожни въпроси.