Ученическите години на БОТЕВ

Здравейте, приятели!

Снимката, която виждате, е от барелеф на Ботев, който се намира на сградата на гимназия в Одеса (днес голямо и модерно учебно заведение), където навремето е учил поетът.

Какви ли са били ученическите години на Христо Ботев , какъв ученик е бил той в Одеската гимназия и при собствения си баща?

В своята биография на Ботев Захари Стоянов представя ранни спомени от детството на поета, което е преминало в Калофер, в училището, където учител е бил самият даскал Ботьо Петков- бащата. Христо е бил непримирим, неподвластен на строгите училищни норми и правила, с неудържима енергия, и постоянна   жажда към новото и непознатото, което създавало доста главоболия на баща му. Даскал Ботьо често наказвал своя син, включително и физически. Като че ли не успял да види, улови и доразвие творческия плам – иновативността на малкия, които били ясно заявени още тогава.

По-късно, вече ученик в Одеската гимназия – със съдействието на Одеското настоятелство, проблемите на Ботев с училището като че ли се задълбочават. Със сълзи на очи,  той пише на баща си: „Повече не мога тук да се намирам… И учителите, и порядъкът тук са зверски, няма никаква човещина. Трябва да си каменен, за да можеш да изтърпиш всичко това.“ (1864г.)

Разбира се, бащата го увещава да се примири, да приеме всичко това и да го изтърпи – заради своето  по-добро бъдеще.

Май именно заради своето бъдеще, Ботев не е трябвало да се примирява.

Малко по-късно той е изгонен (изключен) от гимназията заради лошо поведение, бягства от часове и слаби оценки?! Това да ви напомня нещо …или някого?

Елин Пелин, например…

Защо точно гениите на нашата литературна мисъл и националните ни герои, въпреки огромния си глад за знания, са били или изключвани, или сами са напускали училище – Ботев, Левски имат една и съща съдба, Елин Пелин, Алеко (е бил обучаван вкъщи), Илия Йовчев……

Господин Тошкович, от Одеското българско настоятелство, от когото лично е зависело кои българчета да бъдат обучавани там с парична помощ от настоятелството, гони  Ботев с думите:

„Докога ти ще да ни срамиш тука пред хората и началството? Защо си се бунтувал, защо не си  ходел редовно в гимназията? Я се погледни какъв си изпокъсан, на какво си заприличал? Ще ме принудиш да кажа на полицията да те изгони вън от държавата. Ти си бил достоен само за пъдарин и за извозчик, а не и за ученик между благородни хора!“

Така  „скандалджията”, както още бил наричан от тях,  и който още там, в  Одеса, пише неповторимата си творба „ Хайдути”, малко по-късно вече е вън от гимназията.

Някой от същите тия хора в Одеса, години  след това, ще напише:

„Кой се интересуваше тогава от него? Ако го знаехме тогава, че той ще бъде Христо Ботйов, поет, революционер и войвода, то да сме го носели в пазвата си.”

„Ако знаехме тогава….”

Е, вече знаем всички,…..знае светът!

„Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите”

Да!  Никак, никак не е лесно да вървиш срещу течението…