Васил Левски, Найден Геров, Христо и Евлоги Георгиеви

Levski_3

Скоро прочетох някъде една мисъл: „Историята е онова, което се е случило наистина, а не това, което някой иска да си мислим, че е станало.“

Какво се е случило наистина? И какво сме си мислили досега?

Ето част от информацията относно Найден Геров и братята Георгиеви, която всеки би могъл да открие, без много усилия, в интернет пространството:

Евлоги и Христо Георгиеви – български предприемачи, банкери, считани за най-богатите български търговци. Родени в Карлово, но живяли в Букурещ. Дарили на страната ни огромна сума пари, заедно с мястото, на което е построен Софийският университет в момента….

Найден Геров – български писател, езиковед, фолклорист, общественик, създател на „Речник на българския език“, създател на първото класно училище…..

Ако разровим обаче из пожълтелите страници на миналото ни, по места, където малко хора решават да отворят, а още по-малко дръзват да пишат за това – какво всъщност ще открием там за тези хора? ( Нека направим, преди това, уговорката, че заслугите им са си заслуги, които никой не желае да отнема).

Лично аз пиша това, защото ми се иска децата ми, моите приятели, хората до мен и тези след мен, да знаят цялата истина и да познават нашата история, такава, каквато е била в действителност.

Ако прелистим из пожълтелите страници на миналото ни, ще открием интересна кореспонденция, писма и документи и още по-интересни взаимоотношения между Левски от една страна, и Найден Геров и братята Георгиеви от друга.

Според доста източници  Евлоги и Христо Георгиеви са основателите на  русофилската организация „Добродетелна дружина“  в Букурещ, която събира богати българи – емигранти. В учебниците по история и в достатъчен брой научни публикации ще открием значителна информация относно ключовия принос, който тази организация със своята благотворителност е имала по отношение на финансово подпомагане на български революционери- емигранти. Нека погледнем обаче какво казва Захари Стоянов в своята биография на Левски за това:

„ Въ това време въ румънската столица живѣели само безчувствени богаташи: Грудовци, Колоневци, Евлогиевци  и пр., които още се трудѣли какъ по-добре да изговарятъ гръцката буква, „θ” и какво окончание да притурятъ на своята фамилия, за да не личи, че е дебело-българска……. Освенъ това, ако Каравелова, Ботйова, Стамболова, [ и други деятели, много по-късно (1870—1875), букурещката богаташка дружина наричаше: чапкъни, вагабонти и бозаджии и не искаше да ги срещне по улицата, то можете да си въобразите, като каква цена е трqбвало да има Левски в очитe на тия хора“ (З. Стоянов)

През 1857г. Найден Геров е назначен за руски вицеконсул в Пловдив. Ревностен русофил, Геров, както и неговите приятели от Добродетелна дружина, вярвали и изповядвали освобождение за България не с нейни собствени сили и ресурси, а единствено с намесата на Русия – независимо по дипломатически път или чрез война. Важно е било то да ни бъде подарено от нашата “покровителка“, а не извоювано от нас самите. Ето защо революционери като Левски, Ботев, Раковски били наричани „вредни“ .

1868г. Левски в писмо моли Найден Геров за услуга, сблъсква се с мълчание…..

През март 1869г. Левски отива в Пловдив, където  Геров е руски консул. Веднага, след заминаването му, Найден Геров пише писмо до Христо Георгиев, като го информира за посещението и получава отговора на Георгиев от 11. 03. 1869г: “Казвай на хората да не вярват на приказките на Дякона…“

След изработването на прокламациите  и обръщението „Към българския народ“, заедно с Теофан Райнов, където Апостолът призовава народа към решителни действия срещу турците, Левски, обикаляйки България, отново стига до Пловдив и до Найден Геров. Видял всичко това, Геров на 30. май.1869г. пише на Христо Георгиев:“ Преди 6-7 дни си замина Дякона, като навсякъде той показва едно възвание към българите – на български и на турски. Аз ги видях. Турското не можах да прочета, но българското не струва нищо – празна работа – и аз се страхувам да не би някои прости хорица да  бъдат подмамени и заблудени от него и да докарат бели и на други хора…“

Същият ден Хр. Георгиев отговаря:“Дяконът е онзи, дето прави лъжливите писма на Райнов (Теофан, сподвижник на Левски), такъв е Дякона. И двамата за пари и баща си продават.“

Няколко години по-късно Евлоги Геогиев получава отново от Найден Геров следното писмо:

02.12.1872

Найден Геров до Евлоги Георгиев в Букурещ

„Господине Евлогие,

…Местните началства най-после издирили хайдутите, които са българе…

Всичко това е работа на бивший дякон Василий Левски, карловец, който

3-4 години ходи из България да проповядува, че уж има някакъв комитет,

който приготовлява освобождението на българите, и е излъгал мнозина да

му се поведат…“

И нататък…..историята на Апостола е ясна, всички знаем как завършва животът му……

Нищо не свършва до тук обаче. Поколение след поколение, млади и стари прелистват из страниците на неговите  послания. И черпят от там вдъхновение, живот, пример, насърчение – черпят мъдрост!

А останалите трима – не знам, фактите говорят сами и те  трябва да бъдат представени ясно, без заобикалки или оправдания, за да може един ден, когато поредните малки ръчички разтворят  своя първи учебник  и детето   засрича  от него историята на нашата страна, да намери там Истината!

 

Библиография:

1.Мерсия Макдермот „Апостолът на свободата

2.Захари Стоянов „Васил Левски – черти из живота му“.

3.Сб.“Васил Левски в спомените на съвременниците си“.

4.Васил Левски – документи“ 1 и 2. том.

5.Стоян Заимов „Васил Левски – живот и дейност“.