Интересно заглавие – звучи почти невероятно – знам, но самата аз останах изненадана, когато разбрах за тези факти.
Повечето от нас сме чували, а други не, за Димитър Маринов, който е български учен – етнограф, изследовател на нашето минало, писател, бил е директор на Народната библиотека, на Етнографския музей, също така и изключително ревностен и последователен противник на руските окупаторски намерения, изобличавал е своеволията на руските офицери след Освобождението. В блога има и други публикации за тази личност.
Използваните материали в настоящата статия са част от неговата книга: „Стефан Стамболов и новейшата ни история“, която не само че представлява много полезен и интересен документален материал за Стамболов, но дава и един точен анализ на социалната и политическа атмосфера в страната ни след 1877-78 година – личности, събития, имена, факти.
Много сме чели и слушали преди, чуваме за това и днес – за сляпото „идиотско“, (както го нарича старозагорският владика М. Кусев) русофилство на българина, което като че ли е част от генетичните заложби в нас като народ – малоценностите, робският манталитет, лакейниченето, русофилството.
Е, описаните в тази книга материали ни дават една съвършено различна картина.
Когато Стамболов става регент и застава начело на българската държава, в София пристига извънреден царски пратеник генерал-майор фон Каулбарс, който по собствените му думи, идвал „да изкаже на българския народ волята на Русия“. Няколкото изиквания, които Каулбарс поставя пред Стамболов и които показват на практика истинските намерения на „освободителката“ ни, са категорично отхвърлени.
Нещо повече, на 21 септември, в центъра на София , се събира многолюден митинг, като множеството, според описанието на Д. Маринов, било една четвърт от населението на тогавашна София. Хората открито скандират срещу руските намерения, освирквайки Каулбарс и преследвайки го с думите: „Не искаме да те слушаме, иди си, откъдето си дошъл!“
Руският императорски пратеник си тръгва: „унизен, оскандален…, изпратен от множеството с много насмешки и подигравки“ – продължава Димитър Маринов.
Това се повтаря в още редица градове в България, където тогавашните ни политици – русофили решават да заведат генерала. Кнежа, Плевен, Видин, Русе, Свищов и др. – навсякъде намеренията на Каулбарс и русофилите ( да обърнат народа отново към Русия и срещу Стамболов), претърпяват пълен провал.
Накрая Димитър Маринов свидетелства, че този руски пратеник се обръща към своите български фенове (Драган Цанков и хората около него) с думите:
„Това ли е българския народ – признателният, покорният, послушният и верният на руския цар?“
„Това са само една шайка от хора, това не е народът“ – му отговаря Др. Цанков!
„Е, как може да се съберат толкова много хиляди шайкаджии?“ – е логичният въпрос на Каулбарс !
Мисията му се превръща в истинско мъчение за него самия, в други градове той отново е посрещан от множества, които скандират:
“Долу предателите! Долу рубладжиите! Да живее независима България!“
Тъй като виковете „Долу“ – по адрес на генерала и нашите тогавашни рубладжии не преставали, Каулбарс се обръща към хората около себе си с думите: „Моля ви, избавете ме от тия тълпи!“
Е, скъпи приятели, мисля, че точно сега е времето да си припомним именно тия викове и да ги издигнем отново във всички сфери и измерения на бг – пространството: политика, наука, образование, спорт…
Като нация, май отдавна сме забравили за тях, а един масов процент от нас не знаем нищо от описаните факти – дълбоко в нашите корени, в генетично ни наследство е заложен този копнеж за независимост, онова свободолюбие и чувство за собствено достойнство, които според изследователя Д. Маринов, са част от здравата народна душа.
Но с всичко това „политиканите, мародерите, русофилите, предателите, присадени в нашия духовен живот“ , нямат нищо общо.
Някога ще се родят писатели, поети, хора, които ще напишат истината за времето на Стамболов – един силен лидер, който съумява да създаде цяла епоха в нашата история!
„Тогава – продължава изследователят – ще се разпръсне партизанската тъмнина и мъгла от страната ни; злобата ще млъкне и младото, растящо днес поколение, идеално и чисто, ще черпи от тая епоха назидание, сила, енергия, вдъхновение и полет!“