Да бъдеш Баща, или историята на един различен вид хора

Картинки по запросу протегната  ръка

 

Бащинство, родителство – смущаващо често използвани напоследък думи, дали обаче осъзнаваме истинската им семантична себестойност, колко дълбок смисъл е вложен в тях?

И отново примерът е Илия Йовчев, чийто принос, значение и роля в българското общественополитическо и културно пространство, заедно с неговото публицистично и литературно наследство, тепърва предстои да преоткрием. Каква е причината обаче този човек да се оформи като личността, която е бил всъщност, какво стои в основата?

Бащинството!

Все още момче, Йовчев попада под влиянието на американските мисионери и конкретно на българския възрожденец Петко Славейков. За Славейков той пише:

Славейков ме прибра при себе си, на Шах Даут, и ме хранеше, и ме учеше на краснописание и прочит. Там аз преписах около 200 стари български песни и прочетох Гайдата и Очерките.

Петко Славейков е и причината младежът да продължи образованието си в протестантския колеж в Пловдив:

Като ми видя желанието за наука, той ме попита дали ще да ида в Пловдив, и тъй като склоних, един ден ме представи на Г-н Байнстон и след като приех едно препоръчително писмо, аз тръгнах за Пловдив, а на мястото ми, да носи ръкописа и да раздава вестниците остана брат ми, който наскоро си беше дошъл от Сливен.

Пребиваването на младия човек в Робърт колеж отново става възможно благодарение на помощта на някои от тези бащи – Кларк и Лонг, които успяват да издействат Йовчев да остане в Колежа без такса. След това Лонг го изпраща да учи в САЩ, като го настанява при свои приятели- мисионери.

Приятелството със Славейков, общуването и споделянето, съвместната им дейност и специфичното взаимоотношение на духовно предаване продължава до края, независимо къде се намира младият родолюбец – в България или зад океана.

През каквито и трудни етапи да минава животът на непримиримия с корупцията, измамата и моралния разпад на конкретни личности от правителството ни журналист, (които лица той открито изобличава в своя вестник) – каквото и да преживява, Илия Йовчев си остава свързан със своите Бащи, които изграждат едни устойчиви, стойностни основи в него.

Самият той поема по техния път и следва примера им – превръща се в личност с влияние и капацитет да идентифицира проблемите в отделните сфери и нива на общественото ни развитие, да ги огласи (да пише, или да говори публично за тях), и на свой ред да посочи верния път за решението им. Йовчев просвещава, проповядва и умело съвместява ключови християнски принципи и норми с реални, неподправени житейски ситуации.

Илия Йовчев е наречен „Баща“ и основател на нашата емиграция в Америка. Семейство Йовчеви са били известни със своята грижа и персонална ангажираност към българите, пребиваващи в Америка. Те ги приемали в дома си, грижели се за тях, намирали им работа и им давали първия старт в живота в непозната страна.

Именно затова смъртта на Родолюбеца съкрушава доста от сънародниците ни там. Домът му в САЩ си остава отворен за българите дори след неговата смърт, а делото е продължено от съпругата му.

Илия Йовчев се превръща в личност с влияние в страната ни и отвъд океана.

Да приемеш бащинство, да позволиш животът ти да бъде променен, или пък съграден наново, а после ти самият да започнеш да предаваш всичко това – грижа, обич, приятелство, изграждане, лична ангажираност, това си е цяло изкуство! Изкуство, което си струва един човешки живот.

Изкуството, наречено Бащинство!

Народът ни, поколението, което пораства в момента, заедно с онова, което си отива (както и останалите между тези две гранични линии), всички ние, имаме критична необходимост да преоткрием своите корени, да разгърнем прашните страници на вековете и да извадим от там примера и заветите на такива Бащи – Петко Славейков, Илия Йовчев, Методий Кусев, Ботьо Петков, Каравелов…

Да ги издигнем като модели, които да следваме и основа, върху която да градим!

 

 

Библиография:

„Дневни забележвания върху историята на Илия С. Йовчев 1869 – 1875 година“.