Димитър Маринов

D_marinov

Здравейте, приятели,

Още преди години четях и изучавах съчиненията на  известния наш историк и етнограф Димитър Маринов, съвсем скоро обаче разбрах някои факти от живота му, запознах се с неговите политически и социални възгледи, които лично за мен разкриха този човек в нова и интересна светлина.

Димитър Маринов е роден през 1846 година в с. Вълчедръм, до гр. Лом, майка му умира малко след раждането, затова бащата се принуждава, поради бедност, да го даде за осиновяване на един богат ломски търговец. През много перипетии преминава животът на Димитър, въпреки всичко той успява да реализира дарбите и талантите, вложени в него. Занимава се с изследователска дейност, работи като директор и учител в няколко училища, директор е на Народната библиотека за период от време, Става основател и първи директор на Етнографския музей в София, избран е и за депутат.

Изучавайки бита и духовната култура на народа ни, издава известния си няколкотомен труд „Жива старина“, автор е на първата биография  на Стефан Стамболов, журналист е и публицист.

Неговите публицистични, научни и исторически трудове  свидетелстват за отличната му ерудираност и талант и  му отреждат място на един от основателите на научната и изследователска мисъл в областта на етнографията и историята  у нас. Освен всичко това, той е един от най-ревностните  родолюбци за своето време. Активно е въвлечен в политическия живот по времето на Стамболов. Изключително проницателен, Маринов  успява да прозре истинските намерения на Русия относно България. Затварян, преследван, изтезаван през периода  на временното руско управление у нас, Д. Маринов пише относно всичко това в своите спомени:“Русите на всяка дума ни завираха в очите това “ Ми для вас кров проливали.“ Отговорът ми беше:“Вьi для нас кровь проливали, а ми от вас кровь пробльовали.“ В същите спомени присъства описан и разговорът между княз Дондуков – Корсаков и дядо Антим, като князът пита: „Ваше блаженство, что думаете – България уже освободена!“ При което Антим отговаря: „Думаю, Сиятелство о том: Ви нас избавили от турок, сегодня кто будет избавит нас от вас?“

„И днес има хора, светски и духовни, които са отчаяни русофили – продължава  Маринов, те вярват, че русите дойдоха да ни освободят и подписването на Санстефанския договор се празнува като дата на нашето освобождение. Тия хора – поети, политици, духовници, са подчинили на руския монархизъм цялата воля на българския народ….Сега съм на 81г. (1926г.), много съм чел, много преживях, много мислих. Като си спомня всички злини, които ни причини Русия, недоумявам на какво се дължи туй заслепено русофилство….Покойният Вазов, който в едно свое стихотворение, клеймеше нашите врагове, избегна да спомене Русия. Написах му кратко писъмце, в което го упрекнах в това, като го запитах:“Руските войски в Добруджа, заедно с румънските, защо бяха дошли – да ни освободят или да ни изковат нови робски вериги?“ А той ми отговори на една картичка: „Драги, бай Митко, прав си, но немам куража да сломя в мене кумира, който сам създадох. Поне засега. Твой Вазов!“ Картичката  прилагам тук, в уверение.

А какво да кажем за онези , които и до ден днешен, чрез своето русофилство, напакостиха и пак пакостят на своето отечество!“

Силни думи, а? Но пък са автентични!

А относно русофилството на Вазов – този „кумир“  той разрушава към края на живота си, но за това в следващия пост…….:)