Американският мисионер Илайъс РИГС , наречен от изследователи: „ПЪРВИЯТ АМЕРИКАНСКИ БЪЛГАРИСТ“, владеел 12 езика, посветил изцяло живота си на България.
Той е поредният американец, за който България се превръща в кауза!
Освен познатите акценти в неговото дело, за които често се пише и говори – в. „Зорница“, преводите на Библията, създаване на редица книги и съчинения с поучителен характер в духа на библейските принципи, Робърт Колеж и т.н- това, което малко се знае всъщност за Ригс е, че той пътува из България, като по време на тези пътувания описва географските особености на страната ни и създава своеобразни топографски очерци и пътеписни бележки. И не само това.
Един от изследователите му, д-р Георги Генов, казва за Ригс:
„Колкото повече напредваше изследването ми за Илайъс Ригс, толкова повече у мен се затвърждаваше мнението, че неговият житейски път е един умален модел на цялата мисионерска дейност на Американския съвет сред българите.
Защото не можах да открия област, в която той да не взема участие.
Нещо повече – в много от американските начинания д-р Ригс е инициатор, или водеща фигура.
За сетен път се убедих, че голямата личност не е обикновено действащо лице в поредица от събития, но двигател , творец на историята.“
Колко по-различно, драматично противоположно на схващанията и представите на повечето от нас относно мястото и ролята, които би трябвало да има християнинът в обществото. Ригс, д-р Кларк, и останалите мисионери определено не са били хора, „завряни“ в своето малко християнско ъгълче на оцеляване. Те са били личности с влияние, превърнали се във фактор на промяна.
Д-р Ригс е първият чужденец, написал българска граматика, която била предназначена за изучаване на български език от американци и англичани.
Сега, във времето, в което живеем, определено има какво да усвоим от добрия пример, които са ни дали тези хора – небългари, за които обаче страната ни се е превърнала в кауза и смисъл. Чужденци, по-българи от някои наши българи в момента!!
Хора, които един от нашите министри на образованието, Стоян Омарчевски, характеризира с думите:
„Винаги в най-тежките моменти за България американската общественост и американското правителство се притичваха на помощ и защитаваха забравената истина и погребаните български права.“