Здравейте приятели,
От дълго време упорито, с пословична ревност и завидна комунистическа садистичност, в българското национално самосъзнание бяха вкоренявани лъжи и престъпни манипулативни идеи относно събития, личности и цели епохи от нашето минало!
Бяхме лъгани!
Сега обаче е друго време – времето на Истината. Времето на истините относно нашето минало, истини, които най-накрая трябва да се осмелим да посрещнем и приемем….
За някои от нас те са може би прекалено дръзки, неочаквано и стряскащо – прями! Но това е, нали за това са ИСТИНИ!
Една от тях е свързана с така наречената „освободителна“ война от 1877 – 78 година и навлизането на руските войски в България, след това.
Всички помним популярното Вазово стихотворение:
„И момчето дава крушки
на солдатите завчас
и крещи на тях:
„Здраствуйте, братушки!“
Ето какво пишат обаче за това (посрещането на руските войски“) съвременници на въпросното събитие и някои наши учени. Ето анализът на проф. Пламен Цветков , който е с ключов характер, тъй като разглежда и цитира руски дипломатически документи по този повод:
„Самото посрещане на руснаците, и то според руски дипломатически документи, няма нищо общо с идиличната картина на Дядо Вазов за дечицата, които посрещали братушките с крушки. Защото руснаците започват да действат като в завоювана територия, с всичко произтичащо от това – произвол. Структурата на екзархията безапелационно е подчинена на руската окупационна администрация, започва един грабеж и едно насилие, което според признанията на един руски дипломат е накарало все повече българи да се питат дали не е било по-добре да си останем под властта на султана, отколкото под могъщественото покровителство на Царя Освободител, наречен “освободител” не заради България, а заради това, че е премахнал крепостното робство в Русия през 1861 година.“
Интересно, нали?!
Това напълно кореспондира и с написаното от кюстендилския депутат в правителството на Стамболов – Антон Кърпачев, нещо, което съм цитирала и друг път. При влизането си в Кюстендил руските войски получават заповед от своите началници „За грабеж!“ Три дни грабят поголовно животни, покъщнина, предмети, след това всичко свършва. Вероятно не е останало и нищо повече за ограбване.
Толкова различна картина от тези, които все още присъстват като познат дискурс в нашите академични изследвания на тази епоха, и в учебниците!
Ето и на какво друго се натъкнах, четейки спомените на Архимадрит Софроний „Спомени от Главната квартира“, той описва пребиваването на руския император, заедно с войските му, в с. Горна Студена, до Свищов.
Софроний е радостно изненадан от хубавото посрещане на руските войски в Стара Загора и Казанлък, тъй като българите от този край по думите му „даром“ са давали потребното за войските и не се е налагало да го взимат от тях насила. Това какво ни говори – че картинките с топлите прегръдки на братушките, които НАВСЯКЪДЕ били посрещнати и приети с отворени обятия – нямат нищо общо с истината!
Нещо повече, ето какъв пример дава същият свещеник, пример, (според него) с негативен знак естествено. В цитираната вече книга той разказва за хората от едно съседно село, които трябвало да посрещнат и да се погрижат за ген. Тотлебен. Селяните обаче не искали. Една от жените Вълкана, от която поискали да даде за генерала пилета, излъгала, че няма такива и си тръгнала. След това обаче била ЗАСТАВЕНА от Софроний да даде пилетата. С една дума взели ѝ ги насила.
Е, това никак не прилича на посрещане с крушки, венци и цветя, нали? Май е имало и трезвомислещи българи на времето!
Хора с по-буден дух, които явно са прозряли за какво става въпрос.
Хора, които, както и Раковски, Левски, Ботев, Захари Стоянов, са знаели: „Всякога Русия ни е лъгала!“
Не е зле сега, когато нашето настояще правителство с всички сили и средства се стреми да ни вкара отново в обятията на „братушките“ , да си припомним тези истини!
Библиография:
„Светът на мегамитовете“, Пламен Цветков
„Спомени от Главната квартира“, Архимадрит Софроний
„Спомени“, Антон Кърпачев
Warning: Declaration of Social_Walker_Comment::start_lvl(&$output, $depth, $args) should be compatible with Walker_Comment::start_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/oneinter/danielabel.org/wp-content/plugins/social/lib/social/walker/comment.php on line 60
Warning: Declaration of Social_Walker_Comment::end_lvl(&$output, $depth, $args) should be compatible with Walker_Comment::end_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/oneinter/danielabel.org/wp-content/plugins/social/lib/social/walker/comment.php on line 60
Коментар на Atanas Petrov:
„Дани, дядо ми е разправял на баща ми как братушките са крадяли кокошки от село. А баба ми на мен разправяше как са опустошавали София през 2 световна. Не случайно Захари Стоянов пише срещу тях…. но ние продължаваме да ги търпим да се месят в България“